Да изживееш Ориента в сърцето на София | Photo Stories

„Минавала ли си по Цар Симеон?”. С този въпрос приятелката ми Криси отваря вратата за едно истинско приключение, което ми показва познатата София в една напълно нова светлина. Ако и вие не сте минавали по тази улица, нека ви разкажа за нея.

На пръв поглед – съвсем обикновена софийска търговска улица на крачка от Централни Хали. Но в момента, в който завиеш от бул. „Мария Луиза” към Женския пазар, попадаш в един различен свят. От Криси разбирам, че известна още като „арабската улица”, Цар Симеон приютява бежанци от Ирак и Сирия вече повече от 20 години.

Една разходка по улица „Цар Симеон I” сякаш ви пренася от София в Близкия Изток. Улицата ухае нетипично на екзотични подправки и плодов тютюн за наргиле. Витрините й са отрупани с ориенталски стоки, които полюшват шарени мъниста, блестят седефено, атлазено.

Привлечени от аромата на прясно изпечен хляб, откриваме малка пекарна за типичните тънки арабски питки. На входа ни посреща млад мъж с добри очи и широка усмивка. Разказва ни, че се казва Юсеф и преди 4 години е дошъл от Ирак.

Във фурната се продават няколко вида хляб. Обикновен, от бяло и черно брашно, както и питки с подправки, сусам, сирене, спанак и кайма. Асортиентът е малък, но не вярвам да ги откриете другаде в София.

С любопитство наблюдаваме как Юсеф мята питите в нагорещената до червено пещ, а тай смело ни кани да опитаме и ние. На такова предложение не се отказва – въпреки топлината от нажежената пещ и тежките клещи. И моята първа арабска питка е готова :)

Пещта, в която се пече хлябът, е стара и красива - от цветни плочки с флорални мотиви. Проверявам в интернет и разбирам, че се казва Танур (tanoor). Представлява цилиндрична глинена фурна - глината се загрява от дърва, поставени на дъното на фурната, а хлябът се разстила по стените ѝ и така се запича. Тази фурна прави пекарната оригинална и изключително специална, сигурно затова носи името й – пекарна Танур.

Разбираме от Юсеф, че във фурната идват освен арабски емигранти и много българи, които са опитали и харесали хляба. Ние също го опитваме и знаем, че ще се върнем!

Излизаме от пекарната с по питка в ръка и сме привлечени от шарената витрина на съседното магазинче на име Акед. Влизаме, за да открием отрупани рафтове с арабски стоки, от които разпознаваме някои видове подправки, чай, нахут и хумус.

Усмихнат продавач ни предлага локум от гроздов сок с  розови листенца. Разказва ни, че е от Багдад и е в България от 5 месеца. Името му е Лейд. Дошъл е при брат си, който е в България от 2007 г. и стопанисва магазинчето вече няколко години.

Следващата витрина, която ни посреща, не отстъпва по блясък и пищност - магазин за платове Какаду.

Попадаме в свят от атлаз, коприна и шифон. В този пъстър женски свят няма нищо по-естествено продавачите да са жени. И също толкова логично, за разлика от колегите си мъже, те не се поддават на притегателната сила на обектива и отказват да ги снимаме. Говорим си за платовете, съветват ни за качествата им и ни разказват, че магазина е част от верига.

Разходката ни продължава покрай месарски магазини, които продават халал месо, дюнерджийници и множество фризьорски салони, които предлагат мъжко постригване. Вратите са широко отворени, а продавачите се усмихват.

На Цар Симеон времето върви някак лежерно. Обитателите й се движат бавно, събират се пред магазините, редят броеници, играят на шах или просто пушат цигара докато оглеждат минувачите. Тръгваме си изпълнени с впечатления и нетърпеливи да ги споделим.

Цар Симеон е една от най-дългите, шарени и противоречиви улици в София. Простира от бул. Васил Левски чак до ж.к. Света Троица. В миналото е носила имената Врачанска и Свети Никола Софийски, а в наши дни е кръстена на един от най-успешните български владетели. От няколко години (и особено много в последните месеци) в частта си между бул. Мария Луиза и ул. Христо Ботев е убежище на много чужденци от Ирак и Сирия, които търсят по-доброто си бъдеще тук.

Някои я харесват заради скритите съкровища, които могат да се намерят, други я избягват заради ориенталския привкус. А вие?

Автор: Елица Лозанова I По идея на: Кристина Лазарова I Снимки: eLights photography I Публикувано в Life Tasting Blog