Тоскана- едно щастливо място | Travel

Какво правите, когато имате нужда да добавите цвят в ежедневието си, когато имате нужда да възвърнете вътрешния си мир, да дишате дълбоко и да се усмихнете широко?

Аз отидох в Тоскана- моето щастливо място. 

Знаех точно как ще ми подейства това пътуване, защото вече съм била там, защото знам колко пълно и зареждащо е преживяването.

Тоскана е толкова много неща... средновековните каменни градчета, малките улички, излезлите от картички гледки, лозя и макове, залези, страхотно вино, вкусна храна... но когато затворя очи, за да си я представя, първото което ми изниква е аромата на розмарин и лавандула, жуженето на пчели и едно спокойствие и щастие, което някак просто те залива. Никъде не съм изпитвала по- голяма благодарност към живота от това място. Заричам се да се връщам! Колкото се може по- често. 

След като миналия път, когато бях тук посетихме Флоренция, Сиена, Сан Джиминяно, Пиза, Лука и няколко малки градчета около тях, този път решихме да отседнем в друга част на Тоскана, за да видим и нови места. 

Монтепулчано

Където се прави може би най- известното тосканско вино-  Nobile di Montepulciano.

Градът се намира на висок хълм и катерейки тесните улички нагоре можеш да се насладиш на страхотни гледки измежду сградите и от специалните тераси. Главната улица води разбира се до главен площад - Piazza Grande, пълен с живот, шум, кафенета. Тук е снимана сцена от известния филм Здрач, което значително е увеличило популярността на градчето. 

Кортона

Още едно малко градче със средновековно минало, станало известно покрай романа Под небето на Тоскана. Тъкмо тук се намира вилата, в която писателката живее 6 месеца в годината. Познахме я веднага като минахме покрай нея- явно добре я е описала:)

Отново тесни каменни улички, отново оживени площадчета- този път имаше и фермерски базар, и сватба и пак ти се иска просто да седиш, да пиеш вино и да попиваш италианския ритъм.

Не пропуснахме малките, пръснати между хълмовете градчета около нашата вила, посетихме и винарна за дегустация разбира се, ядяхме на открито, спирахме по пътя да снимаме кипариси и макове, пихме много вино, плувахме в басейна и ядохме череши. Вдишвахме дълбоко Тоскана- такава прекрасна и ухаеща на щастие!

Автор  и снимки: Валентина Лозанова I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram 

Хората на Тоскана | Photo Stories

Познато ли ви е това усещане - вървите по павирани улички, редуват се слънчеви площади със сенчести фасади, и ви е лятно, и ви е лежерно, в едната ръка фунийка джелато, в другата фотоапарата и се опитвате да снимате, и да ядете едновременно :)

И всичко това се случва по италианските улици! А те са изпълнени с живот, слънце и настроение.. От някъде се чува италианска музика, от всякъде звучи напевна италианска реч, мирише на вкусна храна и е пълно със сцени, достойни да бъдат поставени в рамка.

И все пак, най-интересни остават хората! А да наблюдаваш италианците в естествената им среда е наслада за окото и душата. Защото имат стил, защото разбират от мода, защото знаят как да живеят и това си личи по всичко.

Италианците и техните велосипеди.. Умеят да ги карат по тесните павирани улички, пълни с туристи. Веднъж се опитах и признавам си, оказа се висш пилотаж за мен! За италианците - детска игра :) 

Италианските стълби и парапети рядко са празни. Местните и чужденците ги ползват активно като място за кратка почивка, хот спот или разпределителна точка към следващото улично приключение.

В Италия кафето е религия. Също и виното. Също и следобедния аператив.. Затова по всяко време на деня и навсякъде около вас ще видите хора, които изповядват своите вярвания с отдаденост и наслада от живота.. Dolce Vita! 

По улиците на Тоскана е хубаво да скиташ сам, да се шляеш с приятели или просто да се разходите по двама.. А сладоледът винаги е на една ръка разстояние :)

Автор: Елица Лозанова I Снимки: eLights photography I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram

Да пътуваш сам | Travel

Когато се отправяме на пътешествие, обикновено го правим с още някой. Защото  част от преживяването е в споделянето, защото така се чувстваме сигурни, защото е по-безопасно, често е по-изгодно финансово или просто така сме свикнали. Случвало ли ви се е обаче, да ви се ходи някъде, да откриете идеалното предложение, да имате пари и време, и точно тогава да осъзнаете, че сте сам в ентусиазма си? Точно в този момент обичайните ви спътници в приключенията са ангажирани с важен проект, нямат пари, не могат да си вземат отпуск, вече са ходили там, на където сте тръгнали или просто не им се пътува, както на вас. 

И какво правим? Отказваме се и отлагаме за после или тръгваме сами? 

Пред тази дилама се изправих тази пролет, когато приятелка от миналото ми препрати линк за фото-тур в Тоскана през май. Признавам си, че първата ми реакция беше да се откажа с тъга за пропуснатата възможност да прекрарам 10 дни в любимата ми Тоскана в преследване на най-добрите кадри. И тогава реших да постъпя различно и да направя точно това, което искам и обичам - да пътувам и да снимам, сега и сама! 

Винаги има риск в първия път, но моят се оказа толкова хубав, че ми се иска да споделя ценните неща, които открих, в това да пътешестваш сам.  

1. Споделените интереси

Като начинаещ в пътуването сам, избрах да го направя в група с единомислещи. За мен това беше фото-тур - за вас може да е всяко друго хоби. Общите интереси са нещо като застраховка, че дори и сам, ще бъдете сред съмишленици - ще имате общи теми, заедно ще гоните залезите и никой няма да се сърди, че се бавите или отново и отново снимате едно и също :) 

2. Новите приятели

Когато пътуваме с познати, неизбежно сме склонни да се капсулираме в удобния комфорт на приятелския кръг. Често дори не забелязваме останалите спътници или гледаме на тях като на интересен или досаден повод за обсъждане в компанията. Когато сте сам, включвате всичките си радари, за да откриете хора от вашата порода. Много скоро вече се смеете заедно, готвите, избирате вино и откривате колко много ви свързва (не само заради изпитото вино;). А в друга ситуация, всичко щеше да завърши само със спомен за симпатичното момиче с пиърсинг и шумната компания от задната седалка.

3.  Презареждане

Колкото и приятно да е да сте сред хора, които познават навиците и чувството ви за хумор, толкова е презареждащо да попаднете сред нови хора, които ви гледат с любопитни очи, които се изненадват на реакциите ви и се смеят от сърце на шеги, които близките ви са приели за нещо обичайно. Само след няколко дни вие също сте научили нови закачки и сте усвоили веселите физиономии и интонации на новите си приятели, с които ще внесете нов повод за смях в старата и вярна компания у дома.

4. Новите неща

Когато човек избира и познава спътниците си, той знае добре какво да очаква и това е една от причините да се чувства сигурен и спокоен. С непознати хора ще ви се случат непознати неща - ще опитате нов вид сладолед, ще седнете в нетипични за вас ресторантчета и, въобще, ще направите много весели и необичайни за вас неща - като да се снимате в улична кабинка и да се качите на детска въртележка. И всичко гарнирано с много смях.

5. Преоткриване

Ако си мислите, че познавате някое място, посетете го с непознати хора! Вярвайте ми, ще откриете места, за които после ще се чудите как не сте забелязали и намерили предишния път. Ще се качите на кули, които преди сте гледали от долу, ще минете по улички, които не сте забелязали, ще пиете кафе на площадчето, което сте подминали. И старото място, ще ви открие нови лица.

6. Свободата

Винаги, когато сме с близки хора, малко или много сме обвързани с тях и те с нас. Следим настроенията си, съобразяваме се с темпото си, допитваме се преди да вземем решение как ще прекараме деня си. Пътуването сам носи едно приятно усещане за свобода и съобразяване единствено със собственото ни настроение и желания, което е така освобождаващо и разтоварващо, че дълго ще помним.

А сме склонни да пропуснем всичко това само заради навика или притеснението от новото и непознатото.. Скоро прочетах някъде, че животът започва там, където свършва зоната ни на комфорт. И това важи с пълна сила за пътуването сам - приключението започва тогава, когато се осмелите да направите първата крачка. И ако още не сте пътували сами, трябва само да се осмелите! Очаква ви незабравимо приключение :)

За пътешествието се доверих на Photo Ventures.

Автор: Елица Лозанова I Снимки: личен архив I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram

Анелия в Страната на виното | Wine

Тук ще ви разкажем една история за вино или по-скоро много истории за вино! Главният ни герой е чаровно усмихнато момиче на име Анелия, която вече ви представихме в "Момичетата и виното". Следвайки мечтата си да научи всичко за лозарството, тя се отправя на вълнуващо приключение в Страната на виното. Този лозарски сезон Анелия ще стажува във винарна в Тоскана, Италия. И то не каква да е винарна, а такава, която прилага биодинамично земеделие!

Анелия вече е в Тоскана и й предстои приключение, изпълнено с много нови интересни персонажи и случки по италиански, а ние имаме възможност да го следим от дивана или терасата с чаша хубаво вино. Но преди историята да започне, нека ви я представим:

Коя е нашата героиня?

Анелия е млада, но вече е магистър по лозарство и винарство. Пътят й в света на виното започва със следдипломна специализация в Бари, Италия, а след нея завършва магистратура в Montpellier SupAgro (Франция) и Hochschule Geisenheim (Германия). Вече е стажувала в няколко винарни в чужбина и в България.

Виното за нея е повече от професия, то е постоянно увлечение и цел… През март я попитахме как си представя следващата стъпка в това поприще и тя ни отговори - представям си я обута в ботуши, крачеща през световните тероари – там, където ще отглеждам страхотно грозде. И ето я точно там!

Къде ще стажува този сезон?

Tenuta di Valgiano е семейна винарна в Тоскана, която съществува от 1990 г. След първите години на конвенционално производство, винарната преобръща подхода си към органично земеделие, а от 2002 г. прилага и биодинамичните практики в лозарството. При винопроизводството в избата се използват традиционни методи, като технологичната намеса е сведена до минимум. Целта е по възможно най-опростен начин да се произвеждат вина, които отразяват мястото, където е отгледано гроздето, от което са направени.

Какво е биодинамично земеделие и биодинамично вино?

Това е цикличен модел на земеделие, което отдава значение на космическите цикли, сили и кръговрата на живота. Биодинамизмът е философия на живот, а приложена към фермата, тя гласи, че нищо не трябва да се губи. Фермата сама по себе си се превръща в едно цяло, в единен жив организъм. В основата на подхода е състоянието на земята, нейното здраве, баланс, структура, защото това е най-същественото за производството на качествена продукция. Биодинамиката помага да се наблюдава какво се случва със земята, за чиято грижа е отговорен единствено фермерът. 

Биодинамичното вино (не звучи ли енергизиращо и космическо?!) от своя страна е вино, произведено от лозя, отглеждани според горните фундаментални принципи. Подобно на органичните вина, то също може да бъде сертифицирано според стандартите на някой от малкото сертифициращи органи в света. Въпреки, че е безкрайно естествено и натурално, производството на вино, последващо принципите на биодинамичното земеделие, е по-скоро ограничено и малко познато от повечето консуматори. Точно затова се вълнуваме да научим повече за биодинамизма от източника – биодинамичната Tenuta di Valgiano. А ако искате още сега да прочетете повече за био вълната в производството на вино, разгледайте статията "Зелено вино".

Къде се крие магията на прочутите италиански вина и какво е биодинамизъм ще научим най-добре като последваме на живо Анелия и какво се случва с нея по време на стажа й в Тоскана. Историите може да следите на страницата ни във  Facebook.

А вместо тийзър за първото био-приключение на Анелия, ще ви покажем снимката, която тя ни изпрати с въпрос - знаете ли какво има в щайгите и как се използва в биодинамичното земеделие? :) :) 

Снимки: личен архив I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте приключенията на Анелия в Страната на виното на страницата на LifeTasting във Facebook 

Да изживееш Тоскана | Travel

Или списък с някои от нещата, които човек трябва да е видял, опитал и усетил, за да почувства Тоскана:

# 1. Да се изгубиш по пасторалните пътища

Виждали сте красивите картички от Тоскана, нали? Ако искате да ги видите на живо, просто трябва да се отклоните от магистралите и да поемете по малките живописни пътища. Няма по-хубаво нещо от това да изключиш GPS-а и да се изгубиш сред зелени хълмове, пръснати бали сено, малки и големи кипарисова горички, лозя и малки параклиси.
  

# 2. Да се качиш на кулата в Сиена

В Тоскана всяко градче е приказка, но ако трябва да изберем своята приказка без край, това ще бъде Сиена. И без значение от къде ще започнете запазете си време да поседнете на земята на Piazza del Campo и обезателно се качете до върха на кулата Torre del Mangia. Веднъж преодоляли тесния и стръмен път нагоре, ще бъдете възнаградени от гледката на керемидено-червения град в краката ви.

# 3. Да посетиш винена дегустация в Греве

Познат ли ви е израза „Животът е прекрасен”? Със сигурност ще го изречете ако се озовете с по чаша вино във всяка ръка под топлите лъчи на есенното слънце по време на винена дегустация на площада в Греве в Кианти.

# 4. Вечеря по италиански с прошуто и италианско вино

Дори не е нужно всяка вечер от пътуването си да търсите ресторант, за да се насладите на типична тосканската вечеря. Достатъчно е да откриете добро кианти, да нарежете прошуто, да поръсите доматите с босилек и да украсите всичко това с маслини и артишок. Това е вкусът на Тоскана.

# 5. Да станеш рано да снимаш мъглата на Тоскана

Поне една сутрин станете рано, за да се насладите на онзи момент, когато природата се събужда, мирише на мента и лавандула, а тосканските хълмове са покрити от бели пухкави пелени. И не забравяйте фотоапарата.

# 6. Да пиеш еспресо на крак в някое тосканско село

В Италия бъди като италианците – изпийте чаша горещо ristretto на крак. И нека бъде в някое хубаво малко кафене в типично тосканско селце.

# 7. Да обиколиш Лука с колело

За разлика от повечето градове в Тоскана, Лука е разположен в долина и няма почти никакъв наклон. Повечето от жителите му използват велосипеди, което придава допълнителен чар на града. Обезателно наемете велосипед за разходката си из стария град, опасан от широка крепостна стена, превърната във вело алея. Насладете се на калдъръмените улички, съвършено кръглите площади, червените тухлени сгради, приютили кокетни малки магазинчета и ресторанти.

# 8. Да се смесиш с туристическата тълпа пред катедралата на Флоренция

Бъдете турист и смело се вклчете в тълпата пред двореца Палацо Векио, преминете през световно известната галерия "Уфици" и завършете с Катедралата и нейния величествен купол и кула, проектирана от Джото.

# 9. Да наемеш къща сред хълмовете на Тоскана

Забравете градските хотели. За да изживеете Тоскана, наемете къща сред хълмовете :)

Автор: Елица Лозанова I Снимки: eLights photography I Публикувано в Life Tasting Blog