петък, 23 октомври 2020 г.

Сам на поход | Solo Hiking (St. Blaise – Le Landeron, Neuchatel) | Switzerland

До скоро думата “поход” не беше част от речника ми, а участието ми в планински походи се брои на пръсти и се дължи по-скоро на случайности. Едно от първите ми впечатления за Швейцария бе свързано именно с тази дума (hiking). Започнах да я чувам постоянно и скоро имах чувството, че всички отиват или се връщат от поход. Походите тук са нещо като национален спорт – на близки и далечни разстояния, тежки и леки, за ден или за седмица, в компания или самостоятелно. Да идеш на поход в планината е като да идеш на пазар – част от ежедневието на всеки швейцарец.
 
И ето, че след година и половина в Швейцария вече имам обувки за поход:) Не си представяйте, че изведнъж съм се превърнала в печен планинар, но нека кажем, че посещенията ми в планината вече не се дължат на случайности, а са планирани. Нещо повече – миналият уикенд направих първия си самостоятелен мини-поход! Това звучи малко екзотично за нас българите, които обичаме да правим нещата заедно, но е нещо безкрайно естествено тук, където хората предприемат много неща сами. 

Избирам си маршрут като за начинаещ и с всички елементи, които обичам – гора, лозя и старинно градче за крайна цел (Le Landeron). Раницата, маската, влакът и ето ме на първия ми поход сама! Виждам отражението си във витрина на гарата и се усмихвам на туриста отсреща – забележително е колко нови неща човек е склонен да опитва, когато започне живот в чужбина! 

*

Until recently, the word "hike" was not part of my vocabulary, and my mountain hikes were just a few and result of a coincidence. One of my first impressions of Switzerland was related to the word ‘hiking’. I started hearing it all the time and soon I had the feeling that everyone was going or coming back from a hike. Hiking here is something like a national sport - at short and long distances, heavy and light, for a day or a week, in groups or solo. Going on a mountain hike is like going to the food market - part of the daily routine of every Swiss.
 
And here I am - in a year and a half in Switzerland I have my first hiking shoes :) Don’t think that I have suddenly become a super hiker, however let's say that my visits to the mountain are no longer due to coincidences, but are planned. Something more, last weekend I did my first solo mini-hiking. This may sound a bit exotic for us Bulgarians, who like to do things together, but it is something absolutely natural here, where people do a lot of things on their own

I choose a trail for beginners with all the elements I love - forest, vineyards and an old town as a final destination (Le Landeron). The backpack, the mask, the train and here I am on my first solo hiking! I see myself in a shop window and I smile at the tourist from the reflection - it's amazing how many new things a person is open to try when starts living abroad! 


С влизането си в гората изпитвам известна тревога.. никога не съм била сама в гора и чувството е странно. Започвам да си изброявам всички неща, които контролирам – пътеката е обозначена, телефонът ми е зареден, тук често има чешми, и въобще няма нищо страшно;) С всяка стъпка навътре започвам да се отпускам и да потъвам в атмосферата. Скоро си дама сметка, че да ходиш сам в гора е като медитация. Шумовете, мириса на зелено, играта на светлина през клоните, умът ти започва да работи на други честоти и очите ти откриват различни красиви елементи навсякъде около теб. 
 
*

I am entering the forest with a sense of anxiety ... I have never been alone in a forest and the feeling is strange. I have start counting all the things under my control - the path is marked, my phone is charged, it is easy to find drinking water on the way, and there is nothing scary at all;) With each step inside I start to relax and feel the atmosphere. Soon start to realise that walking alone in the woods is like meditation. The noises, the smell of green, the play of light through the branches, your mind begins to work on different frequencies and your eyes find various beautiful elements all around you.





Гората свършва, за да прелее в лозя.. а лозята през есента са невероятно море от злато. И тъй като походите тук са всеобща страст, през голяма част от лозята са изградени пътеки за разходки, бегачи и велосипедисти.

*
 
The forest ends to overflow into vineyards ... and the vineyards in Autumn are an incredible sea of gold and light. And because hiking is a common passion here, walking trails are passing through most of the vineyards.





Моят първи соло поход свършва в градчето Le Landeron, което е част от списъка с обекти от историческото наследство на Швейцария. В старата част на града има красив овален площат, заобиколен плътно от стари къщи с две порти от двата края. В центъра на площада - две редици от лимонови дръвчета и фонтани от двете страни. Усещането е, че попадаш в декор от приказка. Тъй като е неделя, всичко  затворено, но си отбелязвам да се върна в събота, за да го видя в различно настроение.
 
*

My first solo hiking ends in the little medieval town of Le Landeron - part of the Inventory of Swiss Heritage Sites. In the old part of town there is a beautiful oval square, tightly surrounded by old houses with two gates at both ends. In the center of the square - two rows of lemon trees and fountains on both sides. The feeling is that you fall into a fairy tale. Since it's Sunday, everything is closed, but I note going back on Saturday to see it in a different mood:) 





Полезна информация: Маршрутът St. Blaise – Le Landeron отнема около 3 часа. Можете да го направите от двете посоки – и до двете изходни точки можете да стигнете с SBB(на всеки час има по 2 възможности). Маршрутът минава през Cornaux и Cressier, където също има гари и можете да скъсите разходката си ако се уморите;) Не изисква специални умения или подготвока – по-скоро е разходка, за която ви трябват удобни обувки.   
 
*

Useful information: The trail St. Blaise - Le Landeron takes about 3 hours. You can do it from both directions - you can reach both starting points with SBB (there are 2 options every hour). The trail passes through the towns of Cornaux and Cressier, where there are also train stations and you can shorten your walk if you get tired;) The trail does not require special skills or preparation - rather it is a walk for which you need just comfortable shoes 




Автор: Елица Лозанова I Снимки: eLights photography I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram

вторник, 6 октомври 2020 г.

3x3 - From Sofia to Lausanne - September | Life

[Вижте българската версия тук]

Starting this fall, we are launching a new blog section. Its purpose is very personal and practical - we want to motivate ourselves to do more new things in the cities where we live and get to know them better. With winter coming and Covid19 situation, we would like to avoid being locked down at home and just working, so our aim is to attend more events, to discover new places and new people in our cities and around. And here we will share the most interesting 3 for the month. Let's start with our 3x3 from September:

Lausanne

1. A Day in Neuchâtel

One of the best things in Switzerland is its railway network! Trains run in different directions constantly and without much planning you can choose a direction for a day trip. This month I chose Neuchatel, which is less than an hour from Lausanne. Although it is in the French part of Switzerland, the city has a French name (Neuchatel) and a German name - Neunburg
The most remarkable part of Neuchatel is its Old town with its buildings of yellow limestone, which give it a particularly sunny and warm mood. Among the streets I find one with a painted pavement and outdoor hanging laundery that resemble a Neapolitan atmosphere :) At the top of the Old town you will find the two symbols of Neuchâtel - a Renaissance castle and a Gothic cathedral.

Usually in September, Neuchâtel celebrates the grape harvest with a spectacular wine festival that gathers 40,000 people and blocks the city for 3 days. Unfortunately, this is one of the big events I had planned for this fall, but it was canceled due to Covid19 .


2. Brunch Club with Victoria Sardain

Something I look forward to every month is the events organized by Victoria. Each of them starts with yoga flow, followed by a panel-discussion with interesting people and ends with a great healthy brunch. This September the topic was "The Positive Face of Fear" with Wim Hof ​​Coach (WHC) Helena Hefti Wenger.

If you haven't heard of it, Wim Hoff is one of the phenomenon of our time - the Dutchman known by the nickname "The Iceman", who has the ability, thanks to a trained mind and breathing techniques, to withstand extremely low temperatures. Wim Hoff's method includes exercises for deep breathing, meditation and gradual exposure to cold and ice showers. The goal is to control body systems, including the immune system, so that it is able to resist disease.
I'm far from considering an ice shower, but something in our conversation resonated with me and provoked my curiosity: "The colder the water, the more important it is to stay focused. This is true in life." If you are curious, there is more information about the method on the Helena page. 


3. Images Vevey 

One of the few major events that was not canceled this fall was Images Vevey. Great photographic event with exhibitions of Swiss photographers throughout the city - in exhibitions, galleries, various indoor and outdoor spaces - in parks, by the lake, on the facades of buildings. During three weeks, Vevey is a huge photo exhibition and a city of images. The event is held throughout the year and has a different theme - this year the theme is "Unexpected. Le hasard des choses" 



Sofia

1. Balkans Wine Festival

In September, after the summer calmness Sofia is coming back to life with events. Most of them happen outdoors, there aren't too many people and it's really nice to visit them. We were thirsty for wine events and although we regularly ensure them at Vino Orenda / tastings, courses, wine competitions /, we were looking forward to the 9th Balkans Wine Festival postponed in June. The event took place in front of the National Palace of Culture, the days of the exhibition were 3, and discoveries among the wines, as always, were not missing. Unfortunately, the Balkan presence was modest due to travel restrictions, but we never complain about trying more Bulgarian wines. We also met 2 new for us Bulgarian wineries - Vitus Marinovi and Vida, and we fall in love with the wine from Vranets and Kratošija Barovo of the Macedonian Tikvec. It was a great start to Autumn and a new wine season. 



2. Hiking to Vitosha mountain and Hotel Moreni

I admit that I am probably one of the few people in Sofia for whom Vitosha remains rather unknown area and every time I visit it I rediscover the mountain. One of our September walks took us to the renovated Hotel Moreni, where starts a very nice and beautiful trail, suitable for less prepared hikers like me. We were lucky with very warm and sunny day, but I'm sure it will be beautiful also during the late Autumn. The renovated hotel has become such a romantic place to relax after a mountain walk or after climbing Cherni Vrah (Black Peak). A lot of effort has been put into the renovation and it looks like an Alpine chalet. The view from the lobby was so green and we were nicely surprised to find brunch on the weekend, so the day was full. 



3. Vintage buses in Sofia

Our friend Stefcho has been involved in the restoration of vintage city buses for several years now, together with the Association of Public Transport and Infrastructure, and is more than committed to the cause. It is to restore old buses to be exhibited at various exhibitions, to participate in events, and why not one day to be part of a museum of public transport in Sofia, which in our capital does not yet exist. We have already had the chance to join a wine event with a restored retro tram, and now we have managed to get on several retro buses. The most exciting was, of course, is the well-known from the past Chavdar 130 - one of the last models produced at the Chavdar plant in Botevgrad, but also interesting was the Mercedes O305G - the last of its kind in motion in Bulgaria and one of the few remaining in Europe.

You can see more information about the association here and soon you may see the buses themselves on the streets of Sofia, although only as an attraction


Author: Elitsa & Valentina I Published on Life Tasting Blog

Follow us on Facebook and Instagram

неделя, 27 септември 2020 г.

3x3 - от София до Лозана - Септември | Life

[Check English version here]

От тази есен стартираме нова рубрика в блога. Целта й е съвсем лична и практична- искаме да се мотивираме за правене на повече нови неща в градовете, в които живеем и да ги опознаем по- добре. С идването на зимата и ситуацията с Covid-19 бихме искали да избегнем затварянето вкъщи и отдаване само на работа, затова си поставяме за цел да посещаваме повече събития, да откриваме нови места и да общуваме с нови хора в и около градовете, в които сме. А най-интересните 3 за месеца, ще ви споделяме тук. 

Лозана 

1. Ден в Нюшател

Едно от най-ценните неща в Швейцария е железопътната й мрежа! Влакове тръгват в различни посоки постоянно и без голямо планиране можеш да си избереш посока за еднодневна разходка. Този месец си избрах Нюшател, който се намира на по-малко от час от Лозана. Въпреки, че е във френската част на Швейцария, градът си има френско име (Neuchatel), както и немско - Neunburg. 

Най-забележителната част от Нюшател е старият му град със сградите си от жълт варовик, които му придават особено слънчево и топло настроение. Сред уличките откривам една с изрисуван паваж и външни простори, които наподобяват неаполитанска атмосфера:) На върха на стария град се издигат двата символа на Нюшател - ренесансов замък и готическа църква. 

Обикновено през септември Нюшател празнува гроздобера с грандиозен винен фестивал, който събира 40,000 човека и блокира града за 3 дни. За съжаление това е едно от събитията, които бях планирала за тази есен, но беше отменено заради Covid 19. 

2. Brunch Club with Victoria Sardain

Едно от нещата, които очаквам всеки месец с голямо удоволствие, са събитията, организирани от Виктория. Всяко от тях започва с йога, последвана от среща-разговор с интересни хора и завършва със страхотен здравословен брънч. Този месец темата бе "Позитивното лице на страха" с гост Helena Hefti Wenger, която е сертифициран коуч по метода на Вим Хоф (Wim Hof method). 

Ако не сте чували за него, Вим Хоф е един от феномените на нашето време - хонландецът известен с прозвището "The Iceman" ("Леденият човек"), който има способността, благодарение на трениран ум и дихателни техники, да издържа на екстремно ниски температури. Методът на Вим Хоф включва упражнения за дълбоко дишане, медитация и постепенно излагане на студ и леден душ. Целта е да постигнете контрол на отделни системи на организма, включително имунната система, така че да бъде в състояние да устои на заболявания.

Далече съм от мисълта за леден душ, но нещо в разговора ни ме докосна и провокира любопитството ми: "Колкото по-студена е водата, толкова по-важно е да останеш фокусиран. Това важи и в живота". Ако ви е интересно, на страницата на Helena има повече информация за метода. 

3. Фестивал на снимките във Веве

Едно от малкото по-големи събития, което не беше отменено тази есен, е фестивалът на снимките във Веве "Images Vevey". Страхотно фотогравско събитие с изложби на швейцарски фотографи из целия град - в изложби, галерии, различни затворени и открити пространства - в паркове, край езерото, по фасадите на сградите. За три седмици Веве е една огромна фотогравска изложба и град на снимките. Събитието се провежда през година и има различна тема - тази година темата е "Unexpected. Le hasard des choses" (Неочакваното. Хаосът на нещата).


София

1. Балкански винен фестивал

През Септември София започна да се оживява откъм събития. Повечето от тях се случват на открито, няма твърде много хора и е наистина приятно да ги посетиш. Бяхме зажаднели за винени събития и въпреки, че редовно си подсигуряваме такива във Vino Orenda /дегустации, курсове, винени състезания/ с нетърпение чакахме да се случи и отложения от Юни 9ти Балкански винен фестивал. Мястото беше пред НДК, дните на изложението цели 3, а открития сред вината както винаги не липсваха. За съжаление Балканското присъствие беше скромно заради рестрикциите за пътуване, но пък ние никога не се оплакваме да опитваме повече Български вина. Запознахме се и с 2 нови за нас  Български винарни Vitus Marinovi и Vida и успяхме да се влюбим във виното от вранец и кратошия Barovo на македонската Tikvec. Това беше чудесно начало на есента и един нов винен сезон.

2. Разходка до Витоша и хотел Морени

Признавам, че съм сигурно един от малкото софиянци, за които Витоша си остава по- скоро непозната и винаги, когато я посещавам я преоткривам. Една от септемврийските ни разходки ни отведе до реновирания хотел Морени, от където тръгва много приятна и красива пътека, подходяща и за не толкова подготвени планинари като мен. Улучихме много топъл и слънчев ден, но сигурна съм ще е страшно красиво и в по- напреднала есен. А хотелът се е превърнал в страшно романтично кътче за почивка след разходка или след изкачване до Черни връх. Положени са доста усилия в реновирането му и прилича на алпийска хижа. Гледката от лобито му, където седнахмер, беше толкова успокояваща и зелена, а с изненада открихме, че уикенда предлагат и брънч, така че денят беше пълен.


3. Ретро автобуси в София

Нашият приятел Стефчо вече от няколко години участва във възстановяването на стари градски автобуси заедно със Сдружение градски транспорт и инфраструктура и е повече от отдаден на каузата. А тя е да се възстановят стари автобуси, които да се излагат на различни тематични изложения, да участват в събития, а защо не и един ден да бъдат част от музей на градския транспорт в София, какъвто в нашата столица все още няма. Ние вече сме имали шанса да се повозим и дори да направим винено събитие по Софийските улици с реставриран ретро трамвай, а сега успяхме да се качим и на няколко ретро автобуса. Най- вълнуващо беше разбира се в така познатия Чавдар 130- един от последните модели произвеждани в завода Чавдар в Ботевград, но интересен беше и Мерцедес О305G- последният от рода си в движение в България и един от малкото останали в Европа. 

Повече информация за сдружението можете да видите тук а скоро може би ще видите и самите автобуси по улиците на София, макар и само като атракция.


Автор: Елица и Валентина I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram