вторник, 14 август 2018 г.

Сейнт Пол дьо Ванс: усещане за Прованс | Travel


След два дни в Ница, където сме за един дълъг уикенд по женски, с Валентина решаваме да послушаме съвета на приятел и да потърсим градче на име Сейнт Пол дьо Ванс (St.Paul de Vence).

Проверяваме къде се намира и за наша радост се оказва много лесно достъпно от Ница. Ако не сте с кола, от Ница до Сейнт Пол се стига за около час с автобус номер 400. Началната спирка на автобуса е в самия център зад хотел Meridian. Най-добре да го вземете от първата спирка, защото се пълни още там. Цената на билета е само евро и петдесет, а автобуси има почти на всеки час. Щом слезете от автобуса завивате на ляво и се озовавате пред каменните стени на средновековното градче.

Сейнт Пол не е от местата, за които може да се направи дълъг списък какви забележителности да видите и какво да правите. Но е от местата, в които се влюбвате и просто се шляете с усмивка и пръст на спусъка на апарата, минавайки десетки пъти през едни и същи места :)


Каменният град
В градчето се влиза през арка в каменната стена, която го заобикаля. Още щом преминаваме през нея и ахваме доволно! Старинни каменни къщи, тесни калдъръмени улички, прозорци с капаци, зелен бръшлян, много цветя и красиви ретро табели. Всички прекрасни детайли поглъщат и омагьосват.









Големият фонтан
На няколко места между къщите се откриват мънички площадчета – с каменна пейка, с каменна чешма или с няколко малки масички пред кафене. Веднага ще разпознаете сърцето на града – малко по-широк площад с красив каменен фонтан. Тук се кръстосват двете главни улички на града и някога са организирали пазар. А за красивия фонтан прочетохме, че е мястото където жените са се събирали да перат и да побъбрят.



  

  

В градчето има две основни улици, които го пресичат от начало до край (и се кръстосват на големия фонтан). И ако началото е арката на входа, то в края ще се озовете на ръба на каменната градска стена. Тук се открива страхотна гледка към хълмовете на Прованс, покрити с лозя и зеленина, а в далечината се вижда лазурното море. А точно под стената има старинно гробище, където е погребан Marc Chagall, който прекарва последните си години в Сейнт Пол.





Изкуството
Това, което прави Сейнт Пол особено чаровен е не само вековната история, но и артистичната атмосфера. Модерното изкуство е навсякъде – градчето е изпълнено с безброй малки галерии, артистични инсталации, а картини са изложени дори в църквата! От тук можете да си купите не толкова класически и стандартни сувенири, а на изхода/входа на града ще откриете магазини на емблематичните L'Occitane и Fragonard.



  

Площадът за петанг
Сейнт Пол посреща и изпраща с прекрасно малко площадче с пясъчна настилка за игри на pétanque (петанг). Докато подготвях този материал прочетох някъде, че Yves Montand и Lini Ventura са играли не една разгорещена игра на pétanque тук. Площадчето е заобиколено от красиви стари дървета, а от едната му страна има приятно кафене с открита веранда. Казваме си, че е като картичка от Френския Прованс.


Ако сте в Ница за кратко и търсите още малко разнообразие и усещане за Прованс, обезателно се разходете до Сейнт Пол. Идете по-рано. Ние пристигнахме към 11 ч. и все още нямаше твърде много хора и не беше прекалено горещо. 


Автор: Eлица Лозанова I Снимки: eLights photography I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram

неделя, 12 август 2018 г.

Лазурно в Ница | Travel

Ако някой ми беше казал, че ще се върна в Ница за трети път, едва ли щях да повярвам. Най- малкото, никога не съм си го поставяла за цел. Но Ница освен чудесна отправна точка за обиколка на Прованс, изходна такава за посещение на Корсика, е и чудесно място за дълъг уикенд, особено пък такъв по женски!

Поради някаква причина Ница не ми излизаше от главата цяла зима. Лазурното синьо, белите камъни на плажа, уличките на стария град, уютните тесни заведения, пазара... усещах че ме викат и че е дошло време да се върна.


И така с Елица се отправихме към Лазурния бряг само с ръчен багаж, без големи планове и с много настроение.
Различното от последното ми посещение тук беше повечето охрана /след атентата през 2016та/, понаученият от французите английски /стават все по- добри;) и по- малкото руснаци сред туристите /оле!/
Всичко друго си беше същото- красив, очарователен, спокоен град.

Ето и моите любими места /неща/ в Ница, които правят преживянането в града пълноценно:

Крайбрежната алея- Promenade des Anglais 
Променадата или в превод място за разходка. Алеята минава по продължение на целия град, от пристанището до летището, от едната страна е морето с каменистите му бели плажове, а от другата стари хотели и красиви светли сгради. Животът на крайбрежната не спира- колела, ролери, туристи, младежи, влюбени седнали по сините пейки, възрастни дами, отиващи на плаж. Тук има всичко. Можеш да се разхождаш, а можеш и просто да поседнеш, за да гледаш морето и живота край него.


Плажовете
На всеки няколко метра по крайбрежната алея има частни плажове със заведения и шезлонги. Всичко изглежда малко ретро, като в стар филм с Луи Дьо Финес, но пък какъв по- добър начин да усетиш Ривиерата освен с чаша шампанско на шезлонга на някои от плажовете привечер. Препоръчвам Beau Rivage- допадна ми заради фотогеничните сини шезлонги и чадъри.


Старият град - Vieux Nice
Старият град на Ница носи очарованието на Прованс плюс усещането за море. Макар да не е много голям не е трудно да се изгубиш из малките му улички. Лабиринт от улици, малки площадчета с църкви, кафенета, ресторанти, магазинчета за плетени кошници, вино, миризма на чесън и риба. Едно от любимите ми места Place Rossetti, където се намира и Катедралата на Ница. Оживено, заведенията са гъсто едно до друго, автентично и чаровно. Друго любимо място в Стария град е Place Gesu, което представлява съвсем малко площадче с много чаровно заведение пред църква в бароков стил. Това са идеални места за почивка- тук винаги е прохладно и сенчесто и е толкова приятно да изгубиш някой друг час зяпайки туристите и пиейки Аперол.




Пазарът на Стария град- Cours Saleya
Чудесна отправна точка за разглеждане на Стария град. Може да дойдете тук от крайбрежната алея- просто трябва да стигнете почти до края и и да се вмъкнете през арките, които я делят от Стария град. Площад Saleya е много оживено място, с пазар за цветя, маслини, плодове и сувенири и много заведения с местна кухня.

Гледките
We are here for the view!
Задължително се изкачете до парка на шатото над Стария град. Намира се на скалист хълм, от който се разкриват невероятни гледки- от едната страна към Стария град с червените му покриви и жълти стени, а от другата към пристанището и лазурно синьото море. Изкачването е приятно дори и при 30 градусова жега, тъй като тук е сенчесто и прохладно, а гледките толкова красиви. В парка задължително ще видите играещи петанг възрастни хора, групи деца и младежи с книжки или пък художници.



Площад Масена- Place Massena
Много харесвам това място! Може би заради плочките на площада или заради червените сгради, които го ограждат. Или заради фонтана в центъра му или пък парка в близост. Но също и заради модерните фигури на високите стълбове, които вечер светят в различни цветове и му придават толкова магичен вид.
Навътре в града води главна улица по която можете да намерите много магазини и оживени заведения. Това е и перфектното място, където да отседнете- на пеша разстояния от морето и Стария град, но в същото време в модерната част на Ница.



За етусиасти: в парка до площада има един голям фонтан, който се пуска и спира поетапно от различни места и е голяма атракция за деца и възрастни, които идват тук по бански, шляпат из водат и чакат от къде ще ги изненада струята. Много смях, глъчка и снимки.

Храната и виното
Те сами по себе си могат да бъдат достатъчен повод да посетите Ница. Провансалски розета, пенливи вина, типичната сока /палачинка от нахутено браншо/, салата Ница, фарси /пълнени с кайма зеленчуци/, миди, рататуй /гарнитура на почти всичко/ и всичко това добре овкусено с чесън. Много чесън.

Типичен местен ресторант е Chez Memere /на снимката долу/, където няма как да избягате от любимата на французите формула, а именно меню няма, има избор от два варианта на формула: основно със салата или основно с десерт и избираш между 2-3 салати и 2-3 основни.

В много заведения можете да си поръчате така наречената Чиния Ница- плато с различни местни специалитети. Това е чудесен начин да опитате повече неща от местната кухня. Препоръчвам още рестонарантите Claire Fontaine на Place Rossetti и Restaurant Gesu на Place Gesu. На обяд заложете на Салата Нисоа- огромна и вкусна! А и върви чудесно с лекото провансалско розе.

Задължително се отбийте за сладолед при Fenocchio /отново на Rossetti/, за да опитате от сладоледа с лавандула или от този с маслина. В порива си да експериментирам една вечер си взех и такъв с бира- но ето сега вече знам: бирата не върви добре като вкус на сладолед:)


Еее да- и да се снимате на буквите на Ница. Намират се в края на Променадата, точно на завоя преди пристанището. Буквите напомнят и за хаштага, с който градът се популяризира сред туристите. Just for fun;)



Автор: Валентина Лозанова I Снимки: eLights photography I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram

сряда, 11 юли 2018 г.

Болоня- учената, червената, дебелата | Travel

La Dotta, La Rossa, La Grassa


В Болоня попаднахме малко случайно. Но както обикновено случайните срещи се оказват най- хубавите!
Включихме я в Тосканското ни пътуване, тъй като: 1. Един от спътниците ни имаше конференция там, 2. Имаше удобни полети /макар и не с Wizzair/ и 3. Не бяхме ходили. 
И каква приятна изненада... Болоня се оказа уютен, жив и много красив град, който за мен би по точки прехвалената Флоренция /втори шанс и дадох тази година, но не ме замеряйте с камъни- пак не ми стана любима/.
Болоня е перфектната дестинация за уикенд- тук наистина има от всичко: очарователен стар град, чиито улички те пренасят назад във времето, църкви за посещение, кули за катерене и мнооого вкусотии за опитване. Наричат я Учената /la dotta/ заради първия университет в западния свят, Червената /la rossa/ заради червения цвят на сградите, Дебелата /la grassa/ заради вкусната храна. 

 
 

Разходката ни из историческия център започна от площад Нептун, където се намира и фонтанът Нептун. В краката му се намират 4 статуи, които изобразяват четирите познати дотогава реки: Ганг, Нил, Амазонка и Дунав. 


От там излязохме на Piazza Magiorre - главният градски площад, който както почти във всеки италиански град е център на случващото се в града. В конкретния момент там се подготвяше филмов фестивал, който щеше да стартира в следващите дни. Тук може би най- впечатляващо е Дуомото- Базиликата Св. Петроний, една от най- големите в Европейския свят, останала недовършена. За това има две версии- недостатъчни финанси и по- вероятната, когато от Ватикана чули, че в Болоня строят базилика с амбицията да стане по- голяма от Св. Петър са спрели строежи от най- високо ниво. Но така или иначе базиликата е наистина впечатляваща, в нея се намира и един от най- старите органи, както и най- големият слънчев часовник.


От площада се отправихме към кулите Гаризенда и Азинели, символ на града. По пътя влизахме в различни малки улички, откривахме пазари за риба и сирена, безистени, които ни изненадвха с красиви дворчета и приятни заведения. 

Както и в Сан Джиминяно високи кули в средновековието са се строяли от богатите семейства, за да покажат благополучие и сила. Болоня също е била осеяна с такива, като най- запазени към момента са Гаризенда и Азинели- едната е силно наклонени и съответно е затворена за посещение, като дори върха и е разрушен, за да не се качват авантюристи.
След преживяването ми с изкачването на кулата в Сиена, съм установила катгорично, че старинните кули не са за човек с клаустрофобия, така че пропуснах изкатерването.

Може би едно от най- впечатляващите неща в Болоня са арките, които тук се наричат портици и обхождат целия град. В даден момент градът е станал пренаселен заради много студенти и са пристроявали сградите около университета, за да има къде да живеят те. Надстройките са се правели точно с такива арки към фасадата на сградата. Общата им дължина из града е около 40км. и е наистина много приятно да се разхождаш под тях- реално можеш да разглеждаш града и при силно слънце и при дъжд.



Струва си да се посети и Дворецът на Алхигимназията, където се е помещавал най- старият университет в Европа, а днес е много богата библиотека. 



Областта Емилия- Романа е много важна на гурме картата на Италия. Именно от Болоня идва италианската мортадела, тук са създадени тортелините, талятелите и соса Болонезе /който местните наричат рагу/. Пазарите за храна и до днес са много живи и посещавани и е истинско удоволствие да седнеш на бутилка просеко и дъска с местни сирена и салами. В Болоня има 28 ресторанта със звезди от Мишлен. Респектиращо нали?

  
Сигурно някъде трябваше да напиша и за Болонският сладолед, но аз съм от тези странни хора, които много не обичат сладолед. Трябва да призная обаче, че този от моцарела с шоколад, който опитах тук беше невероятен!

Има какво да се види в Болоня и най- вече има какво да се опита!


Автор: Валентина Лозанова I Благодарности за снимките на Цветанка Сендова- другар в пътешествията| Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram 

неделя, 1 юли 2018 г.

Тоскана- едно щастливо място | Travel

Какво правите, когато имате нужда да добавите цвят в ежедневието си, когато имате нужда да възвърнете вътрешния си мир, да дишате дълбоко и да се усмихнете широко?
Аз отидох в Тоскана- моето щастливо място. 
Знаех точно как ще ми подейства това пътуване, защото вече съм била там, защото знам колко пълно и зареждащо е преживяването.


Тоскана е толкова много неща... средновековните каменни градчета, малките улички, излезлите от картички гледки, лозя и макове, залези, страхотно вино, вкусна храна... но когато затворя очи, за да си я представя, първото което ми изниква е аромата на розмарин и лавандула, жуженето на пчели и едно спокойствие и щастие, което някак просто те залива. Никъде не съм изпитвала по- голяма благодарност към живота от това място. Заричам се да се връщам! Колкото се може по- често. 

След като миналия път, когато бях тук посетихме Флоренция, Сиена, Сан Джиминяно, Пиза, Лука и няколко малки градчета около тях, този път решихме да отседнем в друга част на Тоскана, за да видим и нови места. 

  

Монтепулчано
Където се прави може би най- известното тосканско вино-  Nobile di Montepulciano.
Градът се намира на висок хълм и катерейки тесните улички нагоре можеш да се насладиш на страхотни гледки измежду сградите и от специалните тераси. Главната улица води разбира се до главен площад - Piazza Grande, пълен с живот, шум, кафенета. Тук е снимана сцена от известния филм Здрач, което значително е увеличило популярността на градчето. 

 


Кортона
Още едно малко градче със средновековно минало, станало известно покрай романа Под небето на Тоскана. Тъкмо тук се намира вилата, в която писателката живее 6 месеца в годината. Познахме я веднага като минахме покрай нея- явно добре я е описала:)
Отново тесни каменни улички, отново оживени площадчета- този път имаше и фермерски базар, и сватба и пак ти се иска просто да седиш, да пиеш вино и да попиваш италианския ритъм.

 

Не пропуснахме малките, пръснати между хълмовете градчета около нашата вила, посетихме и винарна за дегустация разбира се, ядяхме на открито, спирахме по пътя да снимаме кипариси и макове, пихме много вино, плувахме в басейна и ядохме череши. Вдишвахме дълбоко Тоскана- такава прекрасна и ухаеща на щастие!

  


Автор  и снимки: Валентина Лозанова I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram