неделя, 12 май 2019 г.

Три месеца в Швейцария | Inspiration

Времето лети бързо, когато всичко край теб е ново. Поглеждам календара и ми се струва невероятно, че са минали три месеца от старта на приключението Швейцария. За това време основите на новия живот са поставени и вече усещам коловозите на ежедневието - някои са леки и удобни, други още провокират отпор във волната ми балканска душа:)

Сега искам да ви разкажа за три нови неща от швейцарското ежедневие, които ми допаднаха и харесаха. 

1. Концепцията за ограничаване на отпадъците #zerowaste

Помните опита да се въведе разделно събиране на отпадъци в България, нали? Цветните контейнери си седят и сега, но колко хора наистина събират боклука си разделно? В Швейцария го правят всички! Без изключения и явни нарушения. Един от първите съвети, които получих, когато пристигнах, беше ‘внимавай с боклука’! Колегите ми чужденци се шегуват, че ако не рециклираш, ще те екстрадират. Допускам, че шегата не е далече от истината:) Започнах да наблюдавам с любопитство как са го постигнали и забелязвам, че е постоянна държавна политика, подкрепена от различни мерки. Не са само контейнерите и ефективните глоби. Създадена е система и удобство да я следваш. И ти става навик. Разбира се, че е по-сложно и изисква мислене и планиране (още се чудя къде да изхвърля големите найлонови опаковки от Икея;), но каузата си заслужава усилието. А с времето става рутина като смяната на ръчни скорости.

 

Разделното събиране на отпадъци е само една крачка. Швейцарците са направили още няколко в посока намаляване самото създаване на отпадъци! Целенасочено и осъзнато избягват пластмасата - масово използват платнени торби и колички за пазар, а за добре дошъл в офиса подаряват стъклена бутилка за вода (и шоколад, разбира се!). 

Естествено и тук не всички са "зелени" - има хора, които отделят повече внимание, има и по-безразлични. Но истината е, че ако малко ви пука, тази среда ви провокира и улеснява да се включите. Така, че като ме видите с платнена чанта на елегантно палто, ще знаете защо :)

 

2. Фокус върху местното производство

Друго нещо, което впечатлява в Швейцария, е фокусът към местното производство. Навсякъде виждаш призиви да избереш произведеното в страната, да подкрепиш местните фермери, да се довериш на високото швейцарско качество. Два пъти в седмицата старият град на Лозана се превръща във фермерски пазар, а в супермаркетите ще видите най-вече швейцарски продукти и малко разнообразие на чуждите марки. Вярно е, че това е възможно, защото страната не е в ЕС. И как да не им завидиш за умението да водят политика, която им осигурява едновременно предимствата на съюза и запазване на идентичност и национални интереси!?


 

3. Време на открито

Всяко нещо в живота има две страни. Няма нужда да обяснявам лошата страна на високите цени и ограниченото работно време на швейцарските магазини! Обаче открих един доста хубав страничен ефект;) Когато всичко е твърде скъпо или затворено в свободното ти време, не можеш да прекарваш твърде много от него по магазините или по кафенета. И търсиш алтернатива. А тя е да излезеш сред природата! 

Така всяка неделя редовия швейцарски гражданин е на открито. Вместо в моловете, младежите се разхождат по алеите край езерото с ролери или се събират на групички, слушат музика от телефоните и си говорят. Децата са навсякъде с тротинетки и колела. Двойки седят по парапетите на езерото с бутилка вино. Пълно е със зелени зони за пикник и семейства, и приятели прекарват часове на барбекю с игри. И сам да си, можеш просто да си четеш на вън:)

Една българка тук ми каза: харесвам Швейцария, защото ми напомня България преди 30 години:) И колкото и странно да звучи, много е вярно! Точно този начин да прекарваш времето си сега ни се струва малко ретро, но ако се замисли човек е толкова естествен и познат от детските ни спомени на безкрайни игри на кър, ластик и фунийки... 

 

Автор: Елица Лозанова I Снимки: eLights photography I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram

понеделник, 1 април 2019 г.

Месец в Швейцария | Inspiration


След един месец в Швейцария усещането, че си турист започва да избледнява.. Опознаваш квартала, свикваш с пътя до офиса, знаеш къде седят нещата в супермаркета и автоматично отговаряш с Bonjour :) Това е време като никое друго - поставяш основите на нов живот на ново място. Концентрирано в един месец правиш неща, които си правил с години и отдавна си свикнал, че ги имаш: откриваш банкови сметки, абонираш се за градски транспорт, търсиш апартамент, започваш да го обзавеждаш от нула, включваш интернет, регистрираш се къде ли не... Така си даваш сметка от колко много малки елементи е изградено ежедневието ни, които трябва да свържеш отново в мрежа, за да заработи системата.

Това е време, в което виждаш нови измерения на познати неща и преоткриваш себе си, в което правиш за първи път неща, които в предишния си живот не се е налагало да правиш, някой ти е помагал или си мислел, че не можеш да свършиш сам. И точно тук започва личната ти трансформация:) Ето няколко примера:

1. Маса за един. Колко често сядаме сами в заведение просто да пием кафе или дори да хапнем? В собствения си град винаги го правим с приятели и почти никога сами. Може би само докато чакаме нещо или имаме да убием малко време до среща. В новия град, където още нямате приятели, често се налага да резервирате маса за един. В началото е странно и даже малко некомфортно.. постепенно се отпускате и започвате да се радвате на едно ново усещане - спокойствието да бъдете сам със себе си без да се чувствате неудобно и без да се притеснявате как изглежда това. Любимото ми място за брънч в Лозана е Loxton - на съседната улица е, говорят английски и работи в неделя!! Горещо го препоръчвам ако минавате през града - с компания или сам.



2. Направи си сам. Едно от трудните неща при устройването в чужда държава е придобиването на нови мебели и по-специално тяхното сглобяване. В различна и скъпа държава като Швейцария, познатата ИКЕА се оказва най-лесния избор. В София или в Лозана, ИКЕА е ИКЕА :) С една голяма разлика - в собствения ти град винаги има кой да ти помогне с превоз и сглобяване. Точно затова никога няма да ти хрумне да сглобиш сама нещо голямо! Откритието, че можеш да сглобиш сама диван на ИКЕА е велико преживяване за една жена. След два часа и треперещи ръце, гледката на дивана пред очите ти те кара да се чувстваш всесилна :)


3. Соло пътешествия. Не е тайна колко обичам да пътувам и да откривам нови места. Разбира се, най-хубаво е да го правиш с приятели, за да споделяш емоциите и откритията си. Соло пътешетсвията обаче също имат своя чар. Преди време ви разказах за опита си да тръгнеш сам на път с непознати. Сега мога да споделя и опита си да пътешестваш сам със себе си - просто да си вземеш чантата, картата и фотоапарата, и да избереш посока. Съвсем различно преживяване - дава такова хубаво усещане за пълна свобода и отваря очите ти за скрити етюди, които в шума на общуването с компания, би пропуснал. Вижте какво видях във Веве и Лутри, и очаквайте продължение :)



Започвам да разбирам какво имат предвид хората, когато казват, че животът в чужбина те променя. Новите обстоятелства и ситуации те карат да преоткриваш нови измерения на познатите неща и да надхвърляш собствените си граници. Енергията, с която това те зарежда е страхотна. И си мисля, защо е нужно да се местиш, за да го изпиташ? Всичко е в ума ни. Смяната на мястото помага на ума да преодолее лимитите, които сами му слагаме. Ако просто опитате да сглобите сама нещо от ИКЕА или отидете да изпиете сам кафето си, ще откриете същото. Заслужава си и горещо препоръчвам да опитате :)

Автор: Елица Лозанова I Снимки: eLights photography I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram

понеделник, 18 март 2019 г.

Ден в Лутри | Travel

Продължавам да изследвам малките градчета, наредени като огърлица от перли покрай Женевското езеро. Всяка сутрин на път за работа ги виждам от влака - първо са терасите от лозя, следват тухлените покриви на градчетата и след тях синьото езеро. Красота, която съм решила да изследвам от близо :)

След Веве (Vevey) е ред на Лутри (Lutry). Всичко, което знам за него е от Instagram, а това означава - фотогенични редове от асиметрични цветни сгради, живописна алея край езерото и кокетно кафене. Проучването в Интернет не допринася особено с идеи какво да се види или прави в Лутри, което не ме изненадва или обезкуражава. Започвам да разбирам, че красотата на Швейцария има различен нюанс - без популярни забележителности, без много шум и суета. Лутри не прави изключение - не мога да направя голям списък с нещата, които да видите, освен класическите три за района:

1. Старият град - още щом влизам в стария град на Лутри усещам нещо различно. Виещите се павирани улички са подобни на тези във Веве, но интересното тук са сградите - повечето са тесни, често несиметрични и подредени в редички като шарено лего. Разбира се, има катедрала, а от всяка по-голяма уличка излизате на езерото.  













2. Алеята край езерото - всеки град по Женевското езеро се възползва максимално от красотата на езерото. И тук откривам дълга алея, от която се открива невероятна гледка към Lavaux - най-големият винен район на Швейцария, чийто терасовидни лозя са защитени от Юнеско от 2007 г.







3. Rush Coffee & Co - винаги се забавлявам да откривам места, които съм забелязала в Instagram. В градче като Лутри дори не е нужно да търся адреса по карта. Попадам на кафенето докато снимам фасадите в стария град. Съвсем мъничко, но точно толкова чаровно колкото изглежда в Instagram. Предлагат мача лате с овесено или бадемово мляко! Вярвайте ми, не са много местата в Швейцария, където няма да ви погледнат с изумление при такава поръчка ;)  

 

Автор: Елица Лозанова I Снимки: eLights photography I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram

неделя, 24 февруари 2019 г.

Ден във Веве | Travel

Веве (Vevey) е малко швейцарско градче на Женевското езеро между Лозана и Монтрьо. Определено не е от местата, които човек знае по име и мечтае да посети, но ако пътят ви отведе до него, няма да съжалявате. 

Бях планирала разходка до Монтрьо (Montreux), но по пътя започнах да чета какво има да се види там и попаднах на препоръка за стария град на Веве. И тъй като обичам стари градчета, бързо реших да сменя посоката. Само да вметна, че пътят от Лозана към Веве е чиста поезия - от едната страна през цялото време виждате езерото, а от другата страхотни терасовидни лозя (нямам търпение да дойде пролетта и всичко да стане зелено).



Ето какво може да видите във Веве ако се разходите за ден:

* Старият град е швейцарска класика! Тесни павирани улички, цветни сгради с шарени дървени капаци и малки площадчета с чешма или статуя. Въпреки, че е събота няма много хора... Между къщите деца карат колела или играят на топка. Това настроение някак ми напомня за отминало време с игри на стражари и апаши из един не така подреден квартал :)







Из уличките на стария град откривам малки магазинчета, бутици, шарени книжарници с ретро картички, ателиета и ароматни хлебарници. И най-хубавото - страхотен магазин на шоколада Laderach. Влагам цялата си воля, за да изляза само с едно скромно пакетче.











* А алеята край езерото е прекрасна! Гледката към Алпите ви кара да се чувствате като в картичка. Усещам, че трябва да се върна на пролет, когато всичко се разлисти. Прочетох, че цялата алея е покрита с цветя. Мисля си как ако бяхме в Гърция или някъде в Италия тази алея щеше да е пълна със заведения и хора. Тук заведенията се броят на пръсти. Умът ми веднага го регистрира като голям пропуск, но вече започвам да приемам, че тукашната култура не познава насладата да се препичаш на слънце на чаша кафе или коктейл с приятели на сладки дълги приказки..








* Веве е известен и с няколко любопитни факта, за които научавам докато се разхождам по алеята край езерото. Любопитен факт номер 1: великият Чарли Чаплин е прекарал тук последните 25 години от живота си и ще видите статуята му докато се разхождате край езерото. 


* Любопитен факт номер 2: във Веве е централата на Нестле, които са решили да го отбележат с иновативна арт инсталация, която ще ви накара да се усмихнете :)



Автор: Елица Лозанова I Снимки: eLights photography I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram