3 Things I Miss… | Три неща, които ми липсват… | Life

3 НЕЩА, КОИТО МИ ЛИПСВАТ

… от България. След като започнах да живея в чужбина, често ме питат какво ми липсва най- много от България. Освен близките, приятелите и това да се изразявам на майчиния си език, има още много хубави неща, с които свързвам България и които ми липсват, но има три, които оцених истински едва, когато напуснах страната за по-дълго.  

~

3 THINGS I MISS 

… About Bulgaria. After I’ve started living abroad, I am often asked what I miss most about Bulgaria. Apart from my loved once, my friends and the communication in my mother language, there are plenty of things to love and miss about Bulgaria, but there are three I started appreciating just after being lived outside the country.

#1. НАЙ-ВКУСНО Е! Както човек обича най-много ястията, както ги приготвя мама, така на мен ми е най-вкусна храната в България. Плодовете и зеленчуците тук имат една особена сладост, която не откривам в Швейцария (вероятно причината е в повечето слънчеви дни в България). Нашето кисело мляко и сирене са друго нещо, което няма аналог и много ми липсват (независимо колко много харесвам швейцарските сирена). Липсват ми и много неща, които приготвени с продукти извън България, просто не се получават както трябва като баница и таратор.

~

1. SIMPLY DELICIOUS! As we love our mother’s dishes, so the food in Bulgaria is the most delicious for me. Fruits and vegetables here have special sweetness that I cannot find elsewhere (probably the sun is the reason). Our yogurt and white cheese are another thing that have no analogue and I miss them so much when I am out of Bulgaria (no matter how big fan I am of Swiss cheeses). I also miss many Bulgarian traditional meals that when prepared with non-Bulgarian products, just don't have the same taste like at home, such as Banitza and Tarator.

#2. ОТВОРЕНИТЕ МАГАЗИНИ. Луксът на постоянно отворени магазини също е нещо, което ми липсва в Швейцария, където магазините не работят в неделя, а през седмицата са отворени едва до 19:00 ч. С времето започнах да разбирам идеята на ограниченията и уважавам причините. В консуматорския свят, в който живеем, намирам за много ценно и достойно да запазиш един ден за пълна почивка, включително чрез регулиране на работното време в интерес на работещите хора. Въпреки това, възможността да си купя нещо сладичко в 21:00 часа вечерта, си остава удобство, което оценявам сега, когато го нямам.

~

2. THE OPEN SHOPS. The luxury of always open shops is also something I miss in Switzerland, where shops are closed on Sundays and are open only until 19:00 during the week. Over time, I started understanding and appreciating the concept of limited working time. In our consumeristic  world, I highly appreciate the concept on a day dedicated for rest and relax, including by regulating working hours in the interest of working people. However, the opportunity to buy some sweets at 21:00h remains a luxury that I appreciate now that I don't have it.

#3. НЕПРИНУДЕНОСТТА. Лекотата, с която в България се уговаряме да се видим след час или да направим нещо заедно още същия ден, е непостижима в Швейцария. Там обичайно хората се уговарят да пият кафе месец предварително и правят резервации дни и седмици напред, а отмяна на уговорки в последния момент е почти невъзможна, защото се приема за грубо неуважение към хората, които са планирали време за среща с вас. Въпреки, че уважението в този случай ми допада много, нашата лекота и непринуденост в уговорките е нещо, което ми липсва. 

~

3. EASE LIKE SUNDAY MORNING. Bulgarian ease in agreeing to meet each other in an hour or to do something together on the same day is almost impossible in Switzerland. In Switzerland  people usually plan meeting for a coffee days and weeks in advance, and canceling appointments in the last minute is almost impossible as considered a big disrespect to people who have booked time to meet with you. Although I like the concept of respect in this case a lot, our lightness and ease in the arrangements is something I miss.

Автор: Елица Лозанова I Снимки eLights photography I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook, Instagram и в Pinterest

Четири родопски села | Four Rhodope Villages | Travel

Лятото не започна обещаващо – неосъществими планове, отменени резервации, тревоги и колебания. Наложи се да променяме програми, да сменяме стратегии и да впрегнем въображението си в нова посока. След първоначалното разочарование, че няма да успеем да посетим любимите си летни места, успяхме да подредим лятото си по нов начин – с нов прочит на любими стари места в България, прекарахме една необичайна, но страхотна лятна ваканция. 

 

Част от тези места са четири села в Родопите със старинни къщи, запазили духа и атмосферата на миналото. Ако досега не сте ги посещавали, препоръчваме ви да ги включите в плановете си. Можете да отседнете в едно от тях и да се разходите до останалите три.

***

The beginning of the summer was not promising - unfeasible plans, canceled reservations, worries and hesitations. We had to change programs, amend strategies and push our imagination in new directions. After the initial disappointment that we will not be able to visit our favorite summer places, we managed to organize our summer in a brand new way - with a new reading of favorite old places in Bulgaria and we spent one unusual but great summer vacation.

Some of these places are four old villages with preserved houses in the Rhodopes mountain that have kept the spirit and atmosphere of the past. If you have not visited them, we highly recommend to include all of them in your plans. You could stay in one village and organise day trips to the others (all of them very close to each other).

  

Лещен

 

Започвам от Лещен, защото него избрахме за нашата лятна база за седмица и защото е любимото ни родопско село. Лещен е сравнително малко селце с доста хубаво реставрирани стари къщи. Запазило е автентичен български стил  и настроение от старо време без тежката корона на голяма туристическа атракция и негативите, които идват от тази слава. Ако отсядате в такова място, съветваме ви да не избирате твърде голям или модерен хотел, а къща за гости (най-добре самостоятелна), за да усетите духа на мястото. Така ще можете да се насладите на сутрешното си кафе в тишината на утрото и да отворите бутилка хубаво българско вино на чардака по време на залез. 

***

Leshten 

Let's start with Leshten because we have chosen it as our summer base for a week and because it is our favourite Rhodope village. Leshten is a relatively small village with quite nicely restored old houses of stone and wood. It has preserved the authentic Bulgarian style and mood of old times without the heavy crown of a big tourist attraction and the negative impact of such a glory. If you are staying in such a place, our advise is not to choose too big or modern hotel, but a guest house (preferably one just for you) to enjoy the spirit of the place. This way you will be able to enjoy your first coffee for the day in the silence of the morning and open a bottle of good Bulgarian wine on the wooden veranda during sunset.

 

В Лещен няма много ресторанти. По-големите къщи за гости готвят само за своите гости, някои от хотелите имат кръчми, отворени и за външни посетители. В центъра на селцето има кръчма, която примамва с локацията си, но вероятността да ви разочарова с обслужването и безразличието си към клиентите си е огромна. За сметка на това срещу нея има малко магазинче, което предлага стоки от първа необходимост, някои дребни сувенири и най-голамото си съкровище – домашен мед и сладка.

***

You will not find many restaurants in Leshten. Larger guest houses cook for their guests only, some of the hotels have restaurants open to outside visitors. There is a small restaurant with a perfect central location but quite disappointing service. In the centre of the village you will find a small shop, which offers basic necessities, some small souvenirs and its biggest treasure - homemade honey and jams.

Делчево

 

От по-високите лещенски чардаци отсреща в далечината ще видите Делчево. Връщаме се тук след 10 години и оставаме малко разочаровани. Делчево е тъжен пример на неуспешно възстановяване. Къщите за гости, в които бяхме преди години, сега са затворени и обявени за продан. Много от първите реставрирани къщи също пустеят с табелки, че се продават. Паралелно цялото село прилича на строителна площадка с много нови строежи, които обаче не изглеждат много активни. В центъра срещу старата кръчма е построена нова с повечко бетон от подходящото за такова старинно място. Църквата е заключена.                  

***

Delchevo

From the higher verandas in Leshten in the distance you will see Delchevo. We came back here after 10 years and were little disappointed. Delchevo is a sad example of a failed recovery. The guest houses we visited years ago are now closed. Many of the first restored houses have signs for sale. In parallel, the whole village looks like a construction site with many new constructions, which, however, do not seem very active. In the centre of the village, opposite the old restaurant, a new one was built with more concrete than suitable for such an old place. The church is locked..

    

Долен

 

Долен е обявено за архитектурен резерват и това го е запазило от пълна разруха. Има доста реставрирани къщи, но и доста рушащти се. Църквата отново е заключена, но тук имаме късмет и жената, която се грижи за нея живее наблизо, вижда ни и идва да я отвори. Разказва ни, че в момента в селото има едва трима християни и тя приема ролята си на пазител на църквата като лична съдба и отговорност.

***

Dolen

Dolen has a status of an architectural monument and this saved it from destruction. There are a lot of beautiful restored houses, but also a lot of crumbling ones. The church is locked again, but here we were lucky and the woman who takes care of it lives nearby, saw us and came to open the church for us. She told us that there are only three Christians in the village, and she accepts her role as guardian of the church as a personal destiny and responsibility

Ковачевица

Ковачевица безспорно е кралицата на региона. Ако имате време да видите само едно от селата – това трябва да е Ковачевица. Ако обаче си отделите време за всички, оставете я зза финал. Ако започнете с нея, рискувате да остането не много впечатлени от всяко друго, което е по-малко и скромно.

***

Kovachevitsa

Kovachevitsa is without a doubt the queen of the region. If you have time to see only one of the villages - this must be Kovachevitsa. However, if you take time for all of them, leave Kovachevitsa for the end. If you start with it, there is a bog risk of not being very impressed by the smallest and modest villages.

Кавачевица дължи развитието и запазването си на факта, че тук не е имало турска администрация по време на османското робство. Това позволява на местните да определят облика на селцето и да го развиват като търговски и културен център дълги години. Строителството е наистина впечатляващо. Част от къщите приличат направо на малки замъци от камък и дърво. В ново време селото е използвано за декор на много български и чужди филмови продукции. Опитайте се да го посетите в делничен ден, за да усетите атмосферата на спокойствие. 

***

Kavachevitsa owes its development and preservation to the fact that there was no Turkish administration here during the Ottoman rule. This allows the locals to determine the appearance of the village and develop it as a commercial and cultural center for many years. The construction here is really impressive. Some of the houses look like small castles of stone and wood. In our days the village is used as a setting for many Bulgarian and foreign film productions. Try to visit it on weekdays to feel the mood of the place without the tourists.

Автор: Елица Лозанова I Снимки: eLights photography I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram

Бирена Академия- какво ново научихме| Events

Често тук освен за винените си пристрастия сме споделяли и за бирените си такива. Това е още една тема, по която често се сблъскваме с някои предразсъдъци, а именно че момичетата не разбират от бира. Затова ни стана много приятно, че Съюза на пивоварите в България ни покани на събитие в рамките на Националната бирена академия – иницитива, която цели по прозрачен начин да формира познания за пивоварната технология и качествата на бирата, базирани на десетки научни изследвания на български и чуждестранни експерти. 

Винаги и по време на пътуванията ни, а и в България се опитваме да пробваме различни неща, да експериментираме с бирите и обогатяваме вкусовете си. А това събитие беше чудесна възможност да научим малко повече за бирата и да структурираме малко собствените си познания по темата.

С истинска страст за бирата и нейните тънкости ни разказа преподавателят по технология на пивото главен асистен, д-р инж. Петър Недялков от УХТ (Университет по хранителни технологии) – Пловдив, заедно с Ивана Радомирова – изпълнителен директор на Съюза на пивоварите в България.

И ето че вече и на нашите познания са малко по- подредени.

Видовете пиво

Съществуват няколко основни стилове пиво, а именно – лагер, ейл и ламбик.

•          Лагерните бири са по-леки, без натрапчив вкус и силни аромати, долно ферментирали. 90 процента от бирата по света е от този вид.
• ·         Ейл е пиво с горна ферментация. Този тип бири са плътни с повече аромати. Сервират се не много изстудени, т.е.  с малко по-висока температура. Това е предпочитания от нас стил бира през последните няколко години. Разновидност на ейл е вайс, който също е интересен вид пиво - не е филтрирано и не е пастьоризирано, с мътна консистенция, бяло на цвят и отличителен карамфилов и бананов вкус.
• ·         Стилът Ламбик е по- малко познат в България, но вече постепенно навлиза у нас. Специфичното е, че това е може би най-старият стил бира, стигнал до наши дни. В състава си той има 30 процента пшеница, с леко кисел привкус, като класическият представител може да бъде чист или с добавка на плодове, свеж и сочен. Ферментацията на ламбика е спонтанна, процесът на съзряване на пивото е дълъг и обичайно става в дъбови бъчви. 

Как да дегустираме

Дегустирането на бира започва с най-светлите, най-неохмелените и с най-малко алкохолно съдържание бири. След това се продължава с по-охмелени и горчиви пива, а алкохолът градира нагоре.

Започваме с чашата. Първото условие е тя да е идеално чиста и полирана и разбира се подходяща за типа бира. Грижим се за температурата- тя също трябва да е съобразена с типа бира.

Следващата стъпка е наливането. Правилното сервиране е с наливане от 2,5 см. височина към центъра на чашата, за да се получи около 2 см. пяна, след като чашата се накланя под ъгъл от 45 градуса и се допълва. След наливането, в чашата трябва да се образува ,,яка от пяна“ с дебелина един или два пръста.

Когато е вече в чашата- гледаме цвета. Първа стъпка от дегустацията е да се помирише пивото, да се почувства аромата, малца и отчетлива хмелена нотка, като се отпива на големи глътки, за да може устната кухина да бъде запълнена от бирата. В зависимост от използвания в производството щам дрожди, пивото може да е по-сухо, или по-плътно, или по-ароматно. Ако бирата е твърде газирана, то тя ще маскира усещането за вкус. И накрая следим послевкуса, който до голяма степен зависи от алкохолното съдържание.

Любопитно

Като основна част в състава на бирата водата се оказва съществен компонент и за качеството и. Повечето пивовари пречистват водата, с която се вари бирата, а някои дори добавят минерали към нея.

Безалкохолните бири- оказва че през последните години ръстът им на потребление се е увеличил значително. В България се произвеждат 2 марки безалкохолно пиво. През последните години консумацията на безалкохолни и нискоалкохолни марки пиво у нас има около 4% пазарен дял от общия обем на бирения пазар.

Какво опитахме?

За мен беше много любопитно, че пробвахме освен бири от търговската мрежа и такива, създадени от д-р Петър Недялков и неговите студенти в Университета по хранителни технологии. Една от бирите се отличаваше с добавка на кокос, ванилия и сухо охмелена – нова разработка на преподавателя, нефилтрирана, а другата беше с цитрусов аромат. Винаги е страхотно да опиташ нещо ново, нещо извън стандарта, нещо, което да обогати палитрата ти от познати вкусове. 

Автор: Валентина Лозанова I Снимки предоставени от Съюза на пиварите в България  I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram

На гости на Златен Рожен | Wine

Както често сме споделяли- имаме слабост към винените пътешествия. Стараем се да ги включваме във всяка наша ваканция, дори да е само за посещение на една винарна. 

В района на Мелник сме били неведнъж, но това е място, което не спира да ни изненадва. Място, което все повече се превръща в център на винения туризъм с големия си брой винарни на малко разстояние една от друга, с различните събития, които се провеждат тук и най- любимото ни Отворени врати на избите от региона, което се провежда през Февруари. 

Макар да сме идвали неведнъж все още има винарни, които не сме посещавали. Златен Рожен е една от тях и в началото на Септември поправихме тази грешка.

Отправихме се първо към самата изба, която се намира в селo Капатово. 

Златен Рожен имат много повече лозя, отколкото капацитет на винарната да прави вино, но освен, че продават грозде, работят и по проект за разширяването и. 

От 2017 винарната работи с италиански консултант Федерико Ричи и с неговата помощ са започнали да правят много интерсни вина. Сортовете, с които за сега работят са мерло, каберне фран, сира, санджовезе и българските сандански мискет, широка и ранна /мелник 55/ мелнишка лоза, както и мелнишки рубин.

Една от гордостите на Златен Рожен е бялото вино от червен сорт, а именно от широка мелнишка лоза- White Sand като любопитното тук е, че е и без добавени сулфити. 

На втория етаж на избата има изградена дегустационна зала с панорамна гледка. Тук и ние направихме дегустацията си. 
Стартирахме с типичния бял регионален сорт Сандански мискет, който беше чудесно начало след пътя. Опитахме Мелнишки сепаж от Мелник 55 и Мелнишки Рубин- два сорта, ферментирали заедно, както и СанСи от Сан Джовезе и Сира.

И понеже като пием вино някак винаги ни се иска да се разходим малко и сред лозята и сега помолихме домакините ни да ни заведат до тях- лозята им се намират на около 2км. от избата в землището на с.Левуново и веднага се отзоваха да ни качат с джип по черния път натам /една от причините толкова да обичаме винените турове- хората, които работят тук са винаги много отдадени и с радост показват труда си/. 

Освен, че гледката е страхотна, въздухът чист, тук можеш да хапнеш чепка грозде направо от лозето.

А санджовезето, което опитахме беше толкова сладко, че дори зрънцата му имаха вкус на слънце. 

       

Добрата новина е, че Златен Рожен освен изба имат и хотел в Рожен, където ние нощувахме. Така преживяването беше съвсем завършено. 

В района винаги можеш да запълниш един следобед, че и повече- с разходка до Роженския манастир /обожавам гледката към меловете по залез/, разходка в Мелник, обиколка между селцата и винарните и много снимки по черните пътища с гледка към лозята. 

За да е преживяването ни съвсем автентично на вечеря в кръчмата към хотела си поръчахме разбира се вино от избата. А домакините ни пък ни изненадаха с най- вкусния качамак, който съм яла! Имайте предвид, че се прави по поръчка, тъй като бъркането отнема доста време. 

За да не забравиш в какъв район се намираш, хотелът е пълен с винени елементи в дизайна.

Закуската е разбира се мекици! Сега вече можем да продължим по пътя си към Гърция:)

Автор: Валентина Лозанова I Снимким Elights Photography & Arian Shkaki I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram