4 месеца по- късно, когато се сещам за пътуването до Сицилия първото нещо, което ми изниква е обиколката ни на избите.
От една страна защото просто обожавам да правим винени турове- особено в нова дестинация. Това е най- добрият начин да усетиш природата на дадено място и да пообщуваш с местните. От друга страна тук се срещнахме с нещо наистина уникално- отглеждане на лозя и правене на вино в самата планина Етна, в непосредствена близост до вулкана. Това е колкото рисковано /вулканът изригва всяка година/ толкова и благодатно- почвата в този район е уникална заради лавата, която се е трупала тук години.
Бях подготвена, че Сициалианците не се чувстват точно Италианци и се разграничават от тях, особено когато става дума за вино. Но не бях подготвена, че винарните в района на Етна се разграничават пък от останалата част на острова и наричат себе си остров в острова. Така популярният в Сицилия сорт Неро ди Авола не вирее добре тук и в Етна си имат техни сортове и тяхна концепция за отглеждането на вино.
До много скоро Сицилия не е била особено видима на винената карта. Въпреки огромната известност на Италианските вина, Сицилианските по- скоро са били приемани като евтина алтернатива. Островът се свързва най- вече с производство и износ на сортове за сладкото вино Марсала. През последните години обаче този облик се променя и местните вина се борят за своето място в световен мащаб.
Една от винарните, които посетихме играе важна роля за това развитие. Planeta има винарни, пръснати из целия остров и имат невероятния шанс да отглеждат грозде на поне 4 съвършено различни почви, от което после да правят вино. Макар и семейна винарна- на фамилия Планета, избата се е разрастнала и до голяма степен оформя облика на местното вино.
Посещението ни беше запомнящо се- местна дама с перфектен английски, живяла и работила в Англия и Австралия ни отдели близо 3 часа, в които вместо заявените 6 вина, опитахме 12, разходихме се из лозята и ни разказа както за виното, така и за местните особености.
Тук пробвахме типичния бял местен сорт Кариканте и червения Нерело Маскалезе.
В Планета произвеждат и зехтин, така че не се разминахме и с дегустация на 3 вида зехтини. За пръв път пия зехтин направо от чашка и бях толкова впечатлена. Отпиваш директно слънце и маслини.
Следващата винарна, която посетихме има съвсем различен облик. Tenuta delle Terre Nere също е семейна винарна и имат самочувствието на основоположник на новия облик на Сицилианското вино, а освен това са и био сертифицирини. Както ни обясни и момчето тук те са Етна, а Етна не означава Сицилия.
Тук опитахме розе от местните Нерело Маскалезе и Нерело Капучо, както и червено вино от същите сортове.
Уникално за винарната вино е Etna Rosso Prephyllocsera от над 130 годишни лозя с оригинален корен, оцелели от бичът на лозарството в Европа- филоксерата. Сортовете са отново Нерело Маскалезе и Нерело Капучо.
Вулканът е само на няколко километра, виждаш пушек над върха на планината и не може да не се запиташ защо тези хора живеят и създават вино именно тук. Те обаче гледат философски на прищевките на природата и се стараят да вземат най- доброто, което тя им предлага, справяйки се с предизвикателствата и превръщайки ги в свое уникално предимство.
Красиво и вдъхновяващо.
Последвайте ни във Facebook и в Instagram
От една страна защото просто обожавам да правим винени турове- особено в нова дестинация. Това е най- добрият начин да усетиш природата на дадено място и да пообщуваш с местните. От друга страна тук се срещнахме с нещо наистина уникално- отглеждане на лозя и правене на вино в самата планина Етна, в непосредствена близост до вулкана. Това е колкото рисковано /вулканът изригва всяка година/ толкова и благодатно- почвата в този район е уникална заради лавата, която се е трупала тук години.
Бях подготвена, че Сициалианците не се чувстват точно Италианци и се разграничават от тях, особено когато става дума за вино. Но не бях подготвена, че винарните в района на Етна се разграничават пък от останалата част на острова и наричат себе си остров в острова. Така популярният в Сицилия сорт Неро ди Авола не вирее добре тук и в Етна си имат техни сортове и тяхна концепция за отглеждането на вино.
До много скоро Сицилия не е била особено видима на винената карта. Въпреки огромната известност на Италианските вина, Сицилианските по- скоро са били приемани като евтина алтернатива. Островът се свързва най- вече с производство и износ на сортове за сладкото вино Марсала. През последните години обаче този облик се променя и местните вина се борят за своето място в световен мащаб.
Една от винарните, които посетихме играе важна роля за това развитие. Planeta има винарни, пръснати из целия остров и имат невероятния шанс да отглеждат грозде на поне 4 съвършено различни почви, от което после да правят вино. Макар и семейна винарна- на фамилия Планета, избата се е разрастнала и до голяма степен оформя облика на местното вино.
Посещението ни беше запомнящо се- местна дама с перфектен английски, живяла и работила в Англия и Австралия ни отдели близо 3 часа, в които вместо заявените 6 вина, опитахме 12, разходихме се из лозята и ни разказа както за виното, така и за местните особености.
Тук пробвахме типичния бял местен сорт Кариканте и червения Нерело Маскалезе.
В Планета произвеждат и зехтин, така че не се разминахме и с дегустация на 3 вида зехтини. За пръв път пия зехтин направо от чашка и бях толкова впечатлена. Отпиваш директно слънце и маслини.
Следващата винарна, която посетихме има съвсем различен облик. Tenuta delle Terre Nere също е семейна винарна и имат самочувствието на основоположник на новия облик на Сицилианското вино, а освен това са и био сертифицирини. Както ни обясни и момчето тук те са Етна, а Етна не означава Сицилия.
Тук опитахме розе от местните Нерело Маскалезе и Нерело Капучо, както и червено вино от същите сортове.
Уникално за винарната вино е Etna Rosso Prephyllocsera от над 130 годишни лозя с оригинален корен, оцелели от бичът на лозарството в Европа- филоксерата. Сортовете са отново Нерело Маскалезе и Нерело Капучо.
Вулканът е само на няколко километра, виждаш пушек над върха на планината и не може да не се запиташ защо тези хора живеят и създават вино именно тук. Те обаче гледат философски на прищевките на природата и се стараят да вземат най- доброто, което тя им предлага, справяйки се с предизвикателствата и превръщайки ги в свое уникално предимство.
Красиво и вдъхновяващо.
Автор: Валентина Лозанова I Снимки: личен архив I Публикувано в Life Tasting Blog
Последвайте ни във Facebook и в Instagram
