Няма да сбъркам ако кажа, че през изминалия уикенд половин София беше в Пловдив
за традиционния вече Капана Фест.
Фестът в квартал Капана обаче беше само повод софиянци да се отправят към новата си любима дестинация. Все по- често чувам познати и приятели да си организират градски уикенди там и след това винаги се връщат със суперлативи за готините барчета, младежкия дух и изобщо за това колко много неща се случват в Пловдив и колко различна е станала атмосферата там в сравнение с преди няколко години.
Ние преоткрихме Пловдив за себе си преди малко повече от година и най- страхотното е, че го откриваме все по- жив с всяко следващо посещение.
Този път бяхме там само за ден- в един от дните на Капана фест. И не, че самият фестивал представя нещо толкова уникално и различно от другите подобни, които се организират в София, но атмосферата на квартала е наистина неподправена. Може да се каже, че лежерният айляшки дух на Пловдив първоначално малко шокира невротичния Софийски човек, но после го кара да се отпусне и да се държи сякаш е на ваканция в Италия. Ако се огледате ще го познаете- това е човекът, който докато малко припряно пие кафето или бирата си пред някое заведение въздиша и цъка с език- Ехх дали да не се преместим в Пловдив...
Ние изпихме нашето кафе /и бира/ в бар Basquiat на Коцето и Ева /и при това следобед се върнахме за второ/. Това беше истински оазис малко встрани от лудницата, където спокойно можеш да прекараш няколко часа без да му мислиш. Отдавна искаме да ви разкажем за тях, но тези хора са толкова заети /барът работи всички дни от седмицата от рано сутрин до…е, до рано сутрин/, че все не им остава време да ни отговарят на няколко въпроса. Но ние няма да спрем да ви препоръчваме това място- независимо дали става дума за сутрешното кафе или за вечерното питие.
За хапване този път пропуснахме любимия Паваж, защото той се явяваше в центъра на събитията и беше малко претъпкано за Пловдивското ни настроение. По препоръка на Оля /от Трастена малини и мерло/ се отбихме съвсем леко от Капана и обядвахме в ресторант Gastrolinea, където очевидно готви испанец и заложихме на калмари и тортиля. Така открихме още едно място, което да препоръчваме на познати.
Не ни се тръгваше наистина!
Капана е място, където можеш да пуснеш детето си да тича без да подвикваш- Внимавай, кола! Стой тук да те виждам и други подобни. Спокойствие, ведро настроение и усмивки. Това е кодът на квартала. Тук младите хора наричат себе си хипстъри и новата им гордост е, че Пловдив се е превърнал в града на хипстърите. И не е лъжа- вероятността в заведенията да те обслужи симпатяга с дълга брада или ярко червенокосо момиче с цветни татуировки е доста голяма. Гледаме ги и им се радваме. Че са тук. Че не са заминали /или са се върнали/, за да живеят тук и да бъдат готини.
Мисля, че Пловдив има още много какво да покаже и обещаваме да го посещаваме по- често. Надяваме се само софийската инвазия да не опорочи чара му и пловдивчани да си останат точно толкова безразлични към нас- софиянци, колкото винаги са били :)
Фестът в квартал Капана обаче беше само повод софиянци да се отправят към новата си любима дестинация. Все по- често чувам познати и приятели да си организират градски уикенди там и след това винаги се връщат със суперлативи за готините барчета, младежкия дух и изобщо за това колко много неща се случват в Пловдив и колко различна е станала атмосферата там в сравнение с преди няколко години.
Ние преоткрихме Пловдив за себе си преди малко повече от година и най- страхотното е, че го откриваме все по- жив с всяко следващо посещение.
Този път бяхме там само за ден- в един от дните на Капана фест. И не, че самият фестивал представя нещо толкова уникално и различно от другите подобни, които се организират в София, но атмосферата на квартала е наистина неподправена. Може да се каже, че лежерният айляшки дух на Пловдив първоначално малко шокира невротичния Софийски човек, но после го кара да се отпусне и да се държи сякаш е на ваканция в Италия. Ако се огледате ще го познаете- това е човекът, който докато малко припряно пие кафето или бирата си пред някое заведение въздиша и цъка с език- Ехх дали да не се преместим в Пловдив...
Ние изпихме нашето кафе /и бира/ в бар Basquiat на Коцето и Ева /и при това следобед се върнахме за второ/. Това беше истински оазис малко встрани от лудницата, където спокойно можеш да прекараш няколко часа без да му мислиш. Отдавна искаме да ви разкажем за тях, но тези хора са толкова заети /барът работи всички дни от седмицата от рано сутрин до…е, до рано сутрин/, че все не им остава време да ни отговарят на няколко въпроса. Но ние няма да спрем да ви препоръчваме това място- независимо дали става дума за сутрешното кафе или за вечерното питие.
За хапване този път пропуснахме любимия Паваж, защото той се явяваше в центъра на събитията и беше малко претъпкано за Пловдивското ни настроение. По препоръка на Оля /от Трастена малини и мерло/ се отбихме съвсем леко от Капана и обядвахме в ресторант Gastrolinea, където очевидно готви испанец и заложихме на калмари и тортиля. Така открихме още едно място, което да препоръчваме на познати.
Не ни се тръгваше наистина!
Капана е място, където можеш да пуснеш детето си да тича без да подвикваш- Внимавай, кола! Стой тук да те виждам и други подобни. Спокойствие, ведро настроение и усмивки. Това е кодът на квартала. Тук младите хора наричат себе си хипстъри и новата им гордост е, че Пловдив се е превърнал в града на хипстърите. И не е лъжа- вероятността в заведенията да те обслужи симпатяга с дълга брада или ярко червенокосо момиче с цветни татуировки е доста голяма. Гледаме ги и им се радваме. Че са тук. Че не са заминали /или са се върнали/, за да живеят тук и да бъдат готини.
Мисля, че Пловдив има още много какво да покаже и обещаваме да го посещаваме по- често. Надяваме се само софийската инвазия да не опорочи чара му и пловдивчани да си останат точно толкова безразлични към нас- софиянци, колкото винаги са били :)
 |  |
Автор: Валентина Лозанова I Снимки: eLights photography I Публикувано в Life Tasting Blog
Няма коментари:
Публикуване на коментар