понеделник, 7 март 2016 г.

Момичетата и виното | Wine

В деня на жената вдигаме наздраве за момичетата, които разбират от вино! Те знаят как се отглежда грозде, как се прави вино, как се продава и как се рекламира. Те са новото лице на българското вино и ние сме любопитни да ги опознаем.  

МАРИЯ СТОЕВА е енолог. Завършила образованието си във Франция, работила по няколко кампании там, в момента макар и толкова млада тя е главен енолог на Винарна Братанови.

Как виното влезе в живота ти? Всичко започна да се изгражда постепенно: любовта ми към френския език ме отведе в Университета по хранителни технологии в Пловдив, където започнах висшето си образование във Франкофоския филиал. Бях привлечена от изкуството на винопроизводството. След това, в трети курс, лекциите по микробиология на виното на доцент Спасов засилиха интереса ми към “божествената напитка”. И след като бях избрана да завърша образованието си във Франция по индивидуална програма  - там, в Бургундия, осъзнах наистина, че това е призванието ми. 

Какво е за теб виното- временно увлечение или съдба? Как си представяш следващата стъпка във винения бранш? В никакъв случай не е временно увлечение. Не бих го нарекла и съдба. Може би призвание…По-скоро съдбата ме насочи към това призвание. Имам много идеи, които бих искала да осъществя в бъдеще, обичам да импровизирам с всяка нова реколта. Харесва ми да работя с различни сортове и да “отглеждам” тези творения във времето. С новите насаждения, които правим във винарна Братанови, определено ще има нови предизвикателства.

Коя е любимата ти винена дестинация? Обожавам Бургундия, и по-скоро пейзажите, които се разкриват сред лозята, както и традициите в малките семейни изби и техните вина, които са прекрасни. Там наистина има уникален тероар! Имам кампании и в Шабли, и Бордо, и тези региони също много ми харесват, и имат своя чар. Но атмосферата в Бургундските “вилажи” е особено специална. Била съм и в други винарски региони във Франция, но би ми било интересно да опозная повече и Италия. Имам афинитет към Стария свят. Е, не бих отказала да посетя и страни от Новия свят на винопроизводството… Като цяло всяка винена дестинация ми е интересна.

Какъв тип жена си- бяло или червено? Определено не съм тип “мартеничка” :-) По-скоро червено. Но съм ценител и на белите вина и ми е интересно да работя с тях. 

С момичетата от Изба Манастира вече сме ви срещали. ДЕЯНА И ЗЛАТИНА СТАМЕНОВИ завършват образованието си в Барселона и в момента се занимават с търговията и маркетинга на семейната изба.

Как виното влезе в живота ви? Семейството ни е в аграрния бизнес от дълги години и така се роди и идеята за създаване на лозов масив и винарска изба. За нас нещатата се случиха случайно, виното винаги е присъствало в живота ни, но никога не сме си представяли, че ще се занимаваме професионално с това. Сега това ни доставя голямо удоволствие и ни зарежда с много положителна енергия. Но както се казва, няма случайни неща.


Какво е за вас виното – временно увлечение или съдба? Как си представяте следваща стъпка във винения бранш? Когато виното не е просто хоби, а работа няма как да е времено увлечение. Нашата винарна се роди като семеен бизнес, стимулиран именно от любовта ни към него. Продължаваме да се развиваме и да правим продукти, които хората търсят и харесват. Всяко признание ни дава стимул да продължаваме напред.

Коя е любимата ви винена дестинация? Като се замислим ние сме посещавали почти всички известни винени дестинации. Очаровани сме от Италия, Португалия, последно посетихме и Аржентина, и Чили.  Влюбена съм в сорта малбек. Но има една винена дестинация, която печели сърцата ни. И за двете е Испания. Това е държава и култура, която ни е много близка и обичаме. Испанците правят страхотни вина и в комбинация с тапаси, и испанска музика се създават незабравими спомени.

Какъв тип жена сте- бяло или червено? Златина: Виното и жените вървят ръка за ръка. Това е едно от най-старите взаимношения, и то работи успешно от векове. Определено съм бяло вино. Казват че жените, които предпочитат чаша с изстудено шардоне, са тези които предпочитат вечеря на фона на залеза, аз определено съм от този тип. Любителите на бялото вино живеят за мига,  ние предпочитаме да сме опианени в  Тоскана, вместо в Париж. 
Деяна: Аз пък съм червено. Не само защото го харесвам повече като вкусови качества , но се смята, че жените които предпочитат червено вино са романтични, обичат да пътуват и биха се насладили на чаша (или бутилка ) отлежало червено вино, красиво място и някоя добра книга.


АНЕЛИЯ ПАВЛОВА е магистър по лозарство и винарство от Montpellier SupAgro (Франция) и Hochschule Geisenheim (Германия), а по-рано завършва Аграрен Университет, Пловдив, със специалност "Растителна защита" и следдипломна специализация в Бари, Италия. Стажува в няколко винарни в чужбина и в България, и планува следващата си стъпка в света на виното.

Как виното влезе в живота ти? Това се случи с началото на магистратурата, която записах. След обширната материя, изучавана в бакалавърския курс в областта на агрономството и растителната защита при много видове селскостопански култури, реших, че ще избера по-тесен кръг на специализация и това бе лозарството. Малко са магистратурите в Европа с международна насоченост и стипендия, преподавани на английски език… една от тях (Vinifera EuroMaster) е тази, в която бях приета. Така, в съчетание със страстта и вълненията около обучението по лозарство, започнах да откривам, изучавам и оценям виното по, нескромно казано, професионален начин.

Какво е за теб виното – временно увлечение или съдба? Как си представяш следваща стъпка във винения бранш? По-скоро постоянно увлечение и цел… А към последната пътят минава през лозята. Не искам да планирам всяка следваща стъпка… представям си я обута в ботуши, крачеща през световните тероари – там, където ще отглеждам страхотно грозде. И това ако не е съдба!

Коя е любимата ти винена дестинация? От скромния списък на досега посетени дестинации, любими станаха Мозел (Mosel) и Сент Емилион (Saint-Emilion), а в "to-do" листа на фаворитите, за които мечтая, се редят Кахетия (Kakheti), Чинкуе Тере (Cinque Terre), Дуро (Douro), Мендоса (Mendoza) и цяла Нова Зеландия!... Е, няма една единствена любима.

Какъв тип жена си - бяло или червено? Оранжево!



ОЛЯ АНТОНОВА е нежната половинка в безспорния хит на винения пазар - малиново вино Трастена. По визитка - Директор Впечатления!

Как виното влезе в живота ти? Влезе, благодарение на приятел, който ме влачеше по дегустации, докато живеех в Ирландия. Отначало ми беше малко скучно, защото виното беше малко и всички плюеха. Колкото повече опитвах, толкова повече започнах да се интересувам от всичко, свързано с тази традиция. И няколко години по-късно съдбата реши да се омъжа за производител на вино. От там нататък си спомням само много счупени тирбушони, кашони с вино, които прескачам в къщи и милиони положителни емоции от събитията и хората, свързани с вино.

Какво е за теб виното – временно увлечение или съдба? Как си представяш следваща стъпка във винения бранш? Виното за мен е забавление преди всичко. Не би трябвало да е увлечение, защото все пак е алкохол и се изисква доза модерация при консумирането му, но не и при изучаването му. Не мога да си представя да бъде нещо временно. Няма как след виното да мина на бира или на джин, например. Със сигурност е за цял живот. Съдба е за хората, които имат шанса да работят в този бранш. Не мога да си представя след всичко, което сме преживели и научили покрай виното да търся поприще в друг бизнес. Следващата стъпка във винения бранш си я представям след малко- когато свърши работния ми ден и отворим бутилка отлежало гръцко вино, което наскоро си взехме. За мен този бранш е постоянно опитване, постоянно учене и постоянно споделяне. Било то и на добра бутилка вино.

Коя е любимата ти винена дестинация? Аржентина. Може би там се затвърди любовта ми към виното. В малките ресторантчета на пристанището, където винените шкафове са с размера на детската на сина ми. Там страхотни прашни бутилки чакат да бъдат оценени срещу смешна сума и всички говорят за вино. Съветвам всеки, който има възможност, да посети тази дестинация.

Какъв тип жена си- бяло или червено? Цял живот съм била червено. От бялото ми падаше кръвното, болеше ме глава и не можех да му се насладя, а не е като да не съм искала. Докато миналата година не попаднах на Вино и Гурме в Пловдив. Опитах толкова много бели вина с различна храна и вкусове и толкова много емоции и експлозии усетих, че ако ми видите сметките за пазар- бялото е вече към 70% от покупките ми за в къщи. Никога не е късно да промениш своя тип :)

МИЛИЦА ЗИКАТАНОВА е младото лице на Вила Мелник. Завършила образованието си в САЩ и работила няколко години във Великобритания, тя се завръща, за да се включи активно в развитието на Маркетинга и Рекламата на семейната изба.


Как виното влезе в живота ти? По рождение! Баща ми е от Мелнишкия край и виното рано или късно щеше да стане неразделна част от живота ми. Избрах да го направя своя професия и след няколко години работен стаж в корпоративния свят и високо-алкохолната индустрия, се присъединих към семейния бизнес – изба Вила Мелник.


Какво е за теб виното – временно увлечение или съдба? Как си представяш следваща стъпка във винения бранш? Баща ми е създал семейните лозя и изба като реверанс към традицията на рода си, но и с визията, че това е бизнес за идните поколения. Това до някъде е предначертало моя избор – нямам лукса да съм временно увлечена, а трябва да оправдавам големи очаквания. В същото време имам свобода – да развивам външните пазари, да определям стила на вината и визията им, да определям модерния облик на бранда Вила Мелник. Следващата стъпка във винения бранш, според мен, е все по-силен интерес към българското вино и местните сортове. Надявам се и да се засили тенденцията консуматора да желае да научи кой стои зад любимите вина, с какви практики на лозето и във винарната се прави хубавото вино, и каква е мисията на всеки производител.

Коя е любимата ти винена дестинация? Харесва ми Напа Валей, Калифорния, защото там виненият туризъм е на много високо ниво. Всички винопроизводители работят заедно по общ календар на събитията. Всяка изба има нещо специфично, с което да привлече посетителите – било то средновековна архитектура, вино и спа, или чаровно семейно шато. Има един куп неща за правене покрай виното – вечеря на влакче пътуващо през долината, разходка с балон над лозята, велотурове между избите. Смятам, че Долината на Струма и Мелнишкият регион също имат потенциала да се развиват по този начин и да приобщават все повече винолюбители от страната и чужбина към света на българското вино.

Какъв тип жена си- бяло или червено? Харесва ми да съм уникална – за това пия Оранжевото вино на Вила Мелник!

Интервю: Life Tasting Blog| Снимки: eLights photography и личен архив I Публикувано в Life Tasting Blog


Последвайте ни във Facebook и в Instagram

Няма коментари:

Публикуване на коментар