Винаги е вълнуващо да отидеш на сватбата на близка приятелка, особено ако е някоя, която познаваш от дете. Тази пролет бях на такава сватба, но емоцията беше още по голяма, защото освен радостта от събитието сватбата беше и среща с друга култура и обичаи, което за мен винаги е интересно и вдъхновяващо.
Благодарение на това старо приятелство еврейските традиции не са ми чужди. Помня, че като деца ми бяха много любопитни еврейските празници, които приятелите ни празнуваха, еврейската кухня, която хапвахме понякога у тях. Тогава може би и не осъзнавах разликите в самата религия. Моята приятелка ходеше на неделно училище, а аз по детски не разбирах защо не мога да ходя и аз, и исках да ми разказва какво учат там. Сега се радвам, че съм имала досег с тази култура и мисля че това знание ме е обогатило. Е, на неделно училище не можах да отида, но пък присъствах на традиционна еврейска сватба и беше наистина вълнуващо и интересно!
Ако не сте били в Софийската синагога, непременно я посетете. Тя е най- голямата сафарадска /еврейско- испанска/ Синагога в Европа и е наскоро реновирана, така че е наистина впечатляваща. Построена е още през 1905 г. и е част от културното и архитектурно наследство на София. В нея се помещава и музей на еврейската история.
С влизането в Синагогата ни разделиха на мъже и жени, а на мъжете раздадоха традиционните шапчици за глава- кипа, които символизират почит и преклонение пред Бог.
Повечето сватбени ритуали са съвсем подобни на тези в християнската сватба- и пръстена, и воала на булката, и олтара, под който се провежда бракосъчетанието, но има и доста разлики. Малко е парадоксално как ролята на жената в ритуала е минимална, тя прекарва голяма част от времето забулена, а в същото време младоженците подписват брачен договор /кетуба/, насочен изцяло към нейните права и задълженията на съпруга- да се грижи за нея, да я осигури, да й бъде опора. Договорът се чете на иврит /с такова темпо, че и да го говориш едва ли ще го разбереш/ пред всички, подписва се и се дава на съпругата, която го съхранява.
Близки на младоженците четат 7 благословии, а накрая младоженецът чупи чаша с крак като символ за тъгата на еврейския народ по разрушението на храма в Ерусалим. Идеята е, че всеки евреин дори в моменти на най- голяма радост трябва да си спомня за тъжните моменти.
Ако сте гледали еврейски сватби по филмите със сигурност сте запомнили веселата музика и как в края им гостите вдигат младоженеца на ръце, пляскат с ръце и се радват. Това е може би най-хубавият момент и това, което най-много ме впечатли в този ден- веселата музика, радостта, еуфорията- точно така трябва да завършва всяка сватба!
Единственото ни разочарование беше, че не чухме така популярната Hava Nagila song, но явно на тях им е доста омръзнала и може би я намират за клише:) Затова слагам тук една модерна версия на песента с много настроение.
Повече информация за Софийската синагога може да видите тук
Автор: Валентина Лозанова I Снимки: eLights photography и Мони Франсез I Публикувано в Life Tasting Blog
Няма коментари:
Публикуване на коментар