петък, 17 юли 2015 г.

TV сериалите- не се страхувай да се пристрастиш | Inspiration

Едно нещо съм забелязала за сериалите- по тях са зарибяваш силно, необяснимо, напълно нелогично понякога и те се превръщат в твои добре познати приятели, с които не искаш да се разделиш. Понякога е трудно да обясниш причината, но като че ли всеки разчита някакво послание, предназначено специално за него във филмите, които следи. 
 

Поговорих си с няколко човека за любимите им сериали- съветвам ви да направите това упражнение с ваши приятели- ще преоткриете не само филмите, но и хората, които ги следят.

Криси не се пали по някой сериал лесно, а ги оценява почти професионално. Сигурна съм, че е изгледала поне по няколко епизода от всички хитови сериала, а заради фаворита си Game of Thrones отиде чак в Хърватска, за да мине по стъпките на филма, които се снима там. 

Любим комедиен сериал: Friends/Sex and the city/the big bang theory. Тези трите сериала просто не умират. Винаги ще са актуални.
Peaky Blinders, определено. Опознаваш една непозната Англия. Режисура, музика, актьори. Всичко е на ниво. Като цяло сериалите на ВВС са много силни. Шерлок също е добър пример! ВВС имат и страхотни адапнации на класически романи, под формата на мини сериали, но там примерите са много.
Класиката, разбира се, Game of thrones. Масивна продукция, направена с много пари. Историята те задържа до край.
Не мога да пропусна и българския успешен пример - Под Прикритие. Диначичен и интересен. Силен Захари Бахаров и като цяло добра актьорска игра.

Когато гостувах на Цветето и Марк в Щатите той се забавляваше откровено от моята пристрастеност по Дневниците на вампира по това време. Каква беше изненадата ми обаче, когато няколко години по късно разбирам, че е истински фен на Game of Thrones, а още повече- запален по The Walking Dead /има ли фенове този сериал изобщо?!/. Както се оказва обаче нещата се оказват много по-сложни от просто филм за зомбита, когато поговориш с него:


Марк: Първо, важно е да се отбележи, че зомбитата (т.н. живите мъртви) не са най-интересното нещо в сериала. Те са просто средство за разпада на цивилизованото общество и дезинтеграцията на „универсален“ морален кодекс. Националност, раса, доверие, социалният договор – до всички тях са правени препратки и всички те са анализирана в течение на сериала. Героите неохотно се превръщат във варвари, скитащи се между градове-държави, всяка от които е със свой собствен вариант на „цивилизовано“ общество. Зомбитата атакуват – лее се кръв – но по-страшното са липсата на прости лекарства, разрухата причинена от болести, откровението, че повечето способности и таланти, особено професионални, от предишния живот на героите, в крайна сметка са на практика безполезни. Героите се превръщат в своите най-лоши версии, в най-примитивните условия, където само оцеляването има значение, страхът препобладава и истинските цветове се разкриват.
 

Цветето откри за мен най- любимия ми сериал, първия който съм изгледала от край до край 4 пъти /знам, лудост е!/- Вероника Марс. Толкова лежерен и по детски наивен, че едва ли някой, който познава Цветето /тя преподава математика в американски университет/ би си и помислил, че може да е фен на нещо подобно. Но сигурна съм и никой на подозира за мен, че съм изгледала всички серии от CSI Miami и че Хорейшо е абсолютния ми фаворит- герой от сериал!


 
 
Цвета: Anne of Green Gables /Ан от фермата "Грийн Гейбълс"/ е сериал по книгите на Луси Монтгомъри. Сериалът разказва за живота на Ан - най-известните части се концентрират около тинейджърските ѝ години, но има продължения и за по-късния ѝ живот. Това е сериал изпълнен с хумор, за израстването, мечтите, приятелството, преодоляването на трудности чрез оптимизъм, радостта от живота и обичта между хората. Книгата (и сериала) са изпълнени със запомнящи се цитати: “It is ever so much easier to be good if your clothes are fashionable.”
Обичам оптимизма и драматизма на Ан, това че прави грешки, но винаги успява да се измъкне от трудните ситуации (не винаги по най-елегантния начин), че е пълна се енергия и желание за приключения. Сериалът е красиво заснет - действието се развива на острова Принц Едуард, една от най-хубавите части на Канада.

Freaks and Geeks. Това е още един сериал за тинейджърските години, този път в съвремието. Незнайно защо оцелява само един сезон, но в последствие става култов (широко известен в тесни среди...). В него правят първите си стъпки редица сега на всички познати звезди - James Franco, Seth Rogen, Jason Segel, с продуцент Judd Apatow. За мен се откроява с това, че героите са много истински и попадат в естествени ситуации, всичко е представено по много искрен начин.

С Асен следим заедно мини сериала True Detective /в момента тече втори сезон/ и сме единодушни- един от най- силните, на които сме попадали. Това е новата тенденция в така наречените в USA TV Shows, където историята сякаш отива на втори план, а акцентът е силната игра на популярни артисти. Но още по- интересно е да поговориш с него за ретро сериалите, както той ги определя.

Асен: Понеже съм фен на забавните и хумористичните, а и все пак като част от поколение, закърмено с американски сериали, дошли при нас с 10-15 години закъснение, за които чакаш да ги дадат по телевизията, не мога да не спомена феномена „Приятели”. Кой не си е мечтал да живее сам с още няколко приятелчета и да си пие кафето в „Central Perk” с тях.
Другата "класика” за мен „Женени с деца” с типичния си американо-профански-семеен хумор (явно наистина е евъргрийн щом тепърва разни бг сериали се опитват да го имитират, даже и буквално). 
Но най- доброто забавление ми е носил и ще носи „На гости на третата планета”- 3rd rock from the sun! Главният герой Дик Соломон - фамозна игра на големия (1.93см) Джон Литгоул, забавно налудничавият  Хари Соломон, малкият смотан Томи (изгравящата звезда на Джоузеф Гордън-Левит) и смешно секси Сали. Убийствено смешни истории, страхотни физиономии и много-много лафове.
 
 
Не ви ли се догледа нещо?! Страхоно е как различни сериали носят послания за различните хора! Не е срамно да се вманиачиш, когато откриеш филма с точното послание за теб.

Автор: Валентина Лозанова I Снимки: Google I Публикувано в Life Tasting Blog


Няма коментари:

Публикуване на коментар