неделя, 11 юни 2017 г.

California Dreaming' | Travel

Напа ни беше стара мечта. И сигурно това е съвсем естествено за хора, чиято работа/хоби е свързана с виното. След Италия и Франция, едва ли има друго място на света, което да е концентрирало по този начин производството и потреблението на вино като долината на Напа и Сонома. Реалността не ни разочарова, но пък и в голяма степен ни изненада.



Планирайки пътешествие толкова надалеч, решихме че то неизбежно трябва да започне от Сан Франциско, който заслужава поне няколко дни внимание. В града имахме и чудесен домакин, така че можехме спокойно да го експлорваме без да мислим за подробностите. След първоначалния лек културен шок, така го опознахме и свикнахме с него, че в последния ден ми се струваше като малко уютно градче край окена. Е добре де, в Силициевата долина живеят около 10 млн., но това е доста разширено понятие. Ако някой ви каже, че живее в Сан Франциско почти на 100% можете да сте сигурни, че живее в някое от градчетата около него. В самия град живеят малка част от хората, а квартали като местното сити се опразват почти напълно вечер, когато там остават да се разхождат само многобройните скитници и просяци.



Разходката започва от задължителния Union Square, минава през Китайския квартал /най- старият в западния свят/, през Италианския квартал, изкачва се до Lombard street /най- кривата улица в града/ и се спуска към океана и най- оживената му част Fisherman's Warf. Това място ни стана любимо! Толкова живо, толкова морско. Разходката по доковете ще ви доведе до известният Pier 39, където можете да видите морски лъвове /тюлени/ да си лежат спокойно по доковете без да обръщат внимание на огромния брой снимащи ги туристи. В далечината се вижда затворът Алкатраз- на малък остров съвсем близо до града.



Сан Франциско е града на баирите- ходенето пеша може да е уморително. Но затова пък тук най- популярния обществен транспорт са трамваите. И не какви да е трамваи, а ретро такива. СФО е известен с винтидж автопарка си, който му придава един особен вид, усещане сякаш си още в 60те години и хипитата се разхождат по улиците на града, от който това движение е тръгнало.



Един от дните посветихме на разходка с ферибот до градчетата Саусалито и Тибурон. Самите градчета са съвсем малки и не особено интересни, но пък пътуването с ферито си струва само заради невероятната гледка към Сан Франциско и към моста Голдън Гейт. Гледката е океанска, американска, толкова различна от всичко познато европейско.

Скоро ще ви споделим нашите топ точки и препоръки в града.



За обиколката на винарския район идват да ни вземат двама приятели с мини бус. Наели сме едва ли не последната останала свободна къща в Airbnb в района на Russian River Valley и подхождаме със съмнение към нея и гръмкото и име 'The Cozy Cabin'. Планирайки пътешествието не бяхме предвидили, че периодът за престой в района съвпада с дълъг уикенд по повод Memorial Day, а и с Рок фестивал в Напа. Извадихме обаче късмет. 



Къща дълбоко в гората, до която води малко зловещ път, но пък наистина много cozy и с всички удобства. Бонус беше, че бяхме първите гости на домакините и се бяха постарали доста с препоръки и насоки към нас. За мястото, където бяхме отседнали и градчетата в околността мога да напиша сигурно цял отделен материал- все едно попаднахме в друго времево измерение. Бивши хипари, отделили се от големия град, живеят в къщи в гората, пушат трева и продават сувенири на туристите. Мястото е всъщност само на 15-тина минути от океана, така че се води туристическо, но малко преди започването на сезона всичко изглеждаше като на филм.



Всичко, което ни интересува се намира на до 40 минути растояние, така че започваме винения си тур без никакви пречки. Всяка сутрин започваме със закуска в малкото градче Jenner, точно на мястото, където Russian River се влива в Тихи океан. Обслужва ни застаряващ сърфист, а кафето тук дори може да мине за хубаво.



Първият ден е посветен на Напа- по- туристическият и по- комерсиален регион. Решаваме, че след като сме дошли до тук непременно трябва първо да посетим големите- емблематичното Шато Монтелена, Опус Уан, Мондави... всяка винарна е толкова различна от предходната и толкова впечатляваща. Всичко е страхотно уредено и организирано. 



Следващите дни посвещаваме на Сонома, района на Russian River, Dry Creek и уютния Healаsburg. Правим дегустации в някои от винарните, а в повечето просто си взимаме бутилка и я изпиваме в обособените за пикник места с изглед към лозята или в двора на винарната. Преживяването е толкова автентично, толкова винено...така можем да изкараме и месец. Дали заради хубавото следобедно слънце или заради друго, но определно даваме уклон на белите вина. Страхотно шардоне, вионие, ризлинг, а привечер минаваме на Пино и Зифандел. Вечер се прибираме уморени във вилата и пием местна крафт бира на терасата ей така да разнообразим.



Но понеже районът предлага толкова много за разглеждане и такава разнообразна и впечатляваща природа не се спираме само на винарните. Единият ден посещаваме вековна гора със 100 метрови дървета на по 1 300- 1 400 години /Redwood Park/ само на километър от вилата ни, друг ден отиваме до океана /някак не бях осъзнала, че той всъщност е много студен и в него влизат само сърфисти с неопрени и без страх от акулите, които чат пат се появяват/. Но пък вълните и гледките са толкова страхотни. 




На връщане към Сан Франциско пък посещаваме Националния парк Point Reyes  по магистрала номер 1- с невероятни гледки, пясъчни дюни и се качваме до най- ветровитата точка в Америка на Пасифика- фарът на Port Reyes. Толкова различни гледки, микроклимати, емоции... прибираме се в Сан Франциско като у дома и ни остава само малко време за шопинг и висене на доковете, за да си кажем довиждане.

Очаквайте разказите ни и съвети за посещение на района в Life Tasting Blog. Имаме да споделяме толкова много... 

Автор: Валентина Лозанова I Снимки: eLights photography I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram 

Няма коментари:

Публикуване на коментар