Бременността и раждането обикновено са теми, от които не се вълнуваме, докато не започнат да ни касаят пряко. И аз лично смятам, че прекалено многото информация по темата преди тя да важи за нас, може само да ни изплаши, а понякога и отблъсне. Но в момента, в който това събитие настъпи за нас самите, информираността става просто задължителна. Да знаеш какво се случва с тялото ти, да имаш представа какво те очаква и какви са възможностите ти, може да ти даде увереност да се справиш със ситуацията по най- добрия за теб начин. Със сигурност да оставиш нещата да стават "както лекарят каже" не е най- добрият вариант. Раждането е може би един от малкото процеси, в които напредването на медицината често ни прави по- скоро лоша услуга. Просто защото се отдалечаваме от естествения процес на нещата и понякога така го объркваме, че страдаме от неприятни последствия. Не искам да развявам знамето на естественото раждане пред никого. Единствено бих искала да кажа на всяка жена, очакващата дете, да бъде активен участник в избора си и в самия процес.
Когато този момент дойде за мен самата аз се опитах да се информирам възможно най- подробно, да разбера какво стои зад всяка процедура, която в болниците приемат за рутинна по време на едно раждане, зад всеки термин, който лекарите така щедро използват без да разясняват. По този път разбрах за себе си какво би било удовлетворяващото раждане за мен и започнах да се подготвям то да се случи именно по този начин. Повече от всичко исках да послушам тялото си и самото бебе, които ми подсказваха кое е най- подходящо за нас. Страх винаги има, но щом вземеш решение за това как искаш да ти се случат нещата и започнеш да се подготвяш за тях, придобиваш една увереност, която надделява над страха. За съжаление често ще срещнеш съпротива от лекарите, които се опитват да те насочат към варианти, удобни най- вече за тях и несъобразени с твоите нужди. Повечето жени очакват и разчитат на медицинския екип да ги насочи кое е най- доброто, да им съдейства по време и след самото раждане, но уви се оказва, че не е точно така. За тях този процес е малко или много рутинен. Разочароващо се оказва и колко малко подготвен е екипъта на болниците за кърменето и колко малко съдейства за успешния му старт. Точно за това много важно в това решение е да имаш съмишленици, които да са до теб в този момент. Моите съмишленици бяха съпруга ми и моята дула, и тяхната подкрепа и присъствие бяха незаменими.
Със сигурност това как си родил детето си не определя каква майка ще бъдеш за него, но от личния си опит разбрах колко важно е едно удовлетворяващо начало на този път. То ти дава увереност и самочувствие, от които толкова се нуждаеш в този момент. Това, което си мисля сега е... нека страхът никога не бъде мотивът, който ни води за важните решения в живота ни!
Елена е психолог и психотерапевт, специализиран във фамилна терапия. Тя е и първата дула в България, сертифицирана от Dona International, а също и консултант по кърмене.
Тя е там. До жената. Придружава я. Прави, каквото е нужно. Прави, каквото може. Понякога това е масаж за обезболяване, друг път просто присъствие. Чисто женска енергия в много женски момент. Тя е там в услуга на жената и на нейните нужди. Окуражава я, мълчи си, смее се с нея, грижи се за комфорта й доколкото е възможно. Ролята на дулата е трудна роля. Не е приятел, не е част от медицинския персонал, няма право да решава и насочва, свидетел е. Понякога наистина най-многото, което можеш да направиш, е да си просто там, да не си тръгваш, да гледаш жената в очите с надежда и уважение. Дулата е мост между света на майката извън болницата - там където има своята социална роля, има някакво определение за себе си, което харесва, прави изборите си, радва се на уважение, и болничния контекст – където е пациентка, има проблеми, налага се повече да слуша и по-малко да решава. Дулата не може да се меси в решенията, дори да съветва, но със самото си присъствие припомня – тази жена, която ражда, е същата тази жена, точно толкова адекватна колкото е във всяко свое поле на действие извън болницата.
Радвам се, че тази организация съществува и намира своето място. Създадохме я с цел да обедини дулите, обучени от Дебра Паскали-Бонаро към Дона Интърнешънъл – най-старата и голяма организация на дули в света. Идеята ни е да наложим професията дула в България така, както е в много страни по света. Спазваме строг етичен кодекс и налагаме критериите за професионализъм. Като всяко ново нещо в България, и това има широк отзвук, но малък шанс да навлезе по начина, по който трябва. Но важното е, че все повече жени могат да родят с подкрепата на дула. Всъщност, те ще определят и бъдещето на професията.
Каква е твоята лична мотивация да се занимаваш с това?
Усещам, че имам призвание за помагащите професии. Освен това знам какво е женска подкрепа по време на раждането и смятам, че е от огромно значение. Припомнянето, че и ти си една от многото жени назад в твоя род, които минават през това преживяване. Има нещо много красиво и магично в това жени да подкрепят жени в теми, в които жените ще си останат експертите.
Имам вкъщи двама „бандитник“-а, както казва малкият. Непрекъснато творим живота заедно. А раждането било само началото. Що се отнася до него, имам опит със секцио, после с естествено раждане. Рaдвала съм се на подкрепата на мъжа си и на дула. За мен нещата се случиха хубаво; така, че да мога да извлека смисъл и полза. Благодарна съм!
Повече за дулите можета да научите от сайта на Асоциацията на българските дули, както и от страницата им във Facebook
А профила на Елена може да видите тук: http://www.bgduli.com/content/elena-krsteva
Когато този момент дойде за мен самата аз се опитах да се информирам възможно най- подробно, да разбера какво стои зад всяка процедура, която в болниците приемат за рутинна по време на едно раждане, зад всеки термин, който лекарите така щедро използват без да разясняват. По този път разбрах за себе си какво би било удовлетворяващото раждане за мен и започнах да се подготвям то да се случи именно по този начин. Повече от всичко исках да послушам тялото си и самото бебе, които ми подсказваха кое е най- подходящо за нас. Страх винаги има, но щом вземеш решение за това как искаш да ти се случат нещата и започнеш да се подготвяш за тях, придобиваш една увереност, която надделява над страха. За съжаление често ще срещнеш съпротива от лекарите, които се опитват да те насочат към варианти, удобни най- вече за тях и несъобразени с твоите нужди. Повечето жени очакват и разчитат на медицинския екип да ги насочи кое е най- доброто, да им съдейства по време и след самото раждане, но уви се оказва, че не е точно така. За тях този процес е малко или много рутинен. Разочароващо се оказва и колко малко подготвен е екипъта на болниците за кърменето и колко малко съдейства за успешния му старт. Точно за това много важно в това решение е да имаш съмишленици, които да са до теб в този момент. Моите съмишленици бяха съпруга ми и моята дула, и тяхната подкрепа и присъствие бяха незаменими.
Със сигурност това как си родил детето си не определя каква майка ще бъдеш за него, но от личния си опит разбрах колко важно е едно удовлетворяващо начало на този път. То ти дава увереност и самочувствие, от които толкова се нуждаеш в този момент. Това, което си мисля сега е... нека страхът никога не бъде мотивът, който ни води за важните решения в живота ни!
Бих искала да ви представя Елена Кръстева - моято дула, която да разкаже малко повече какво представлява призванието дула и защо да изберем такава помощ при раждането и подготовката за него.
Елена е психолог и психотерапевт, специализиран във фамилна терапия. Тя е и първата дула в България, сертифицирана от Dona International, а също и консултант по кърмене.
Защо
естествено?
Ако жената бъде оставена да ражда необезпокоявано и раждането
следва своя ход, ползите от естественото раждане са неоспорими, както за
майката, така и за бебето, а рисковете са в пъти по-малко в сравнение с
оперативното родоразрешение. Друг е въпросът, че вагинално раждане в повечето
случаи не означава естествено раждане, обозначава само мястото, откъдето се
ражда бебето. Естественото раждане има своя динамика, която обгрижващите лица
трябва да познават, за да могат да съдействат при необходимост и да следят тихо
през останалото време. Хормоналният коктейл на едно такова раждане си струва да
се изпие, незабравим е. Има болка, но тя се понася, а после донася бебето.
Първият контакт с бебето е улеснен - мама и бебе (а и тати) се поглеждат с
любов и няма нужда от нищо повече. Понякога нещата не вървят гладко и
естественото раждане е невъзможно. Активното раждане е сравнително нов термин,
който идва да покаже, че както и да се развиват нещата, ролята на майката е на
преден план – тя ражда, тя се движи, тя движи процеса. Тя има право да избере
как да роди, дали да поиска упойка или ускоряване, дали да смени позата с друга
по-удобна, дали… Общо взето почти всичко. Активното естествено раждане, в което
жената има физическата свобода да се движи и психическата свобода да решава, е
раждането, което пожелавам на бъдещите ни майки. Самото родоразрешение –
вагинално или оперативно – няма значение. От значение е преживяването на
раждането от страна на майката като удовлетворяващо, а това почти винаги значи
да бъдат зачетени потребностите й и да не бъда отнета думата й.
Каква е ролята на дулата по време на раждането?
Тя е там. До жената. Придружава я. Прави, каквото е нужно. Прави, каквото може. Понякога това е масаж за обезболяване, друг път просто присъствие. Чисто женска енергия в много женски момент. Тя е там в услуга на жената и на нейните нужди. Окуражава я, мълчи си, смее се с нея, грижи се за комфорта й доколкото е възможно. Ролята на дулата е трудна роля. Не е приятел, не е част от медицинския персонал, няма право да решава и насочва, свидетел е. Понякога наистина най-многото, което можеш да направиш, е да си просто там, да не си тръгваш, да гледаш жената в очите с надежда и уважение. Дулата е мост между света на майката извън болницата - там където има своята социална роля, има някакво определение за себе си, което харесва, прави изборите си, радва се на уважение, и болничния контекст – където е пациентка, има проблеми, налага се повече да слуша и по-малко да решава. Дулата не може да се меси в решенията, дори да съветва, но със самото си присъствие припомня – тази жена, която ражда, е същата тази жена, точно толкова адекватна колкото е във всяко свое поле на действие извън болницата.
Разкажи ни за Асоциацията на българските дули
Радвам се, че тази организация съществува и намира своето място. Създадохме я с цел да обедини дулите, обучени от Дебра Паскали-Бонаро към Дона Интърнешънъл – най-старата и голяма организация на дули в света. Идеята ни е да наложим професията дула в България така, както е в много страни по света. Спазваме строг етичен кодекс и налагаме критериите за професионализъм. Като всяко ново нещо в България, и това има широк отзвук, но малък шанс да навлезе по начина, по който трябва. Но важното е, че все повече жени могат да родят с подкрепата на дула. Всъщност, те ще определят и бъдещето на професията.
Каква е твоята лична мотивация да се занимаваш с това?
Усещам, че имам призвание за помагащите професии. Освен това знам какво е женска подкрепа по време на раждането и смятам, че е от огромно значение. Припомнянето, че и ти си една от многото жени назад в твоя род, които минават през това преживяване. Има нещо много красиво и магично в това жени да подкрепят жени в теми, в които жените ще си останат експертите.
Защо според теб бащата не трябва да чака идването на бебето
"от другата страна на вратата"?
Ако двойката има съгласие по въпроса, от присъствието на бащата
има само ползи. Не е нужно да прави кой знае какво, просто да участва в това, в
което така или иначе има главно участие – в идването на детето си. Присъствието
на съпруга засилва отново социалната роля на жената – медицинският персонал я
вижда и в ролята на съпруга, и по някакъв начин тя става по-малко пациент,
повече човек; просто отношението се променя. А отношението на обгрижващите лица
има голямо значение за хода на раждането. В чисто практическо отношение,
таткото може да гушка и да се запознава с бебето си, докато чакат майката в
случай на някаква необходимост след раждането.
Аз не съм видяла, нито чула за съжалил баща, присъствал на
раждането. Разбира се, въпрос на избор е. Не обичам „трябва“, но и не харесвам
митовете, че мъжете ще припаднат или ще започнат да виждат жена си като
по-малко атрактивна след раждането. Смятам, че тези вярвания омаловажават мъжа,
който сам може да прецени дали и до колко да участва в раждането на детето си.
А от опита си мога да кажа – майката, таткото, акушерката и дулата
са чудесен екип, който съдейства за удовлетворяващи раждания.
Разкажи ни малко за твоя личен опит като майка
Имам вкъщи двама „бандитник“-а, както казва малкият. Непрекъснато творим живота заедно. А раждането било само началото. Що се отнася до него, имам опит със секцио, после с естествено раждане. Рaдвала съм се на подкрепата на мъжа си и на дула. За мен нещата се случиха хубаво; така, че да мога да извлека смисъл и полза. Благодарна съм!
Думата „дула” идва от древногръцки и означава „жена, която служи”. В терминологията на бременността и раждането дулата е специално обучен придружител (не приятел или партньор), който предлага различни видове подкрепа и облекчение без медикаменти на раждащата жена.
Повече за дулите можета да научите от сайта на Асоциацията на българските дули, както и от страницата им във Facebook
А профила на Елена може да видите тук: http://www.bgduli.com/content/elena-krsteva
Автор: Валентина Лозанова-Цекова I Снимки: личен архив I Публикувано в Life Tasting Blog
Няма коментари:
Публикуване на коментар