Разположени край най-големите и дълги плажове у нас, преди 1989 г. Китен и Приморско се превръщат в емблема на масовия летен туризъм по българското Черноморие. През 80-те, с над 180 почивни станции, хотели и къмпинги там се намира най-голямата туристическа леглова база в България.
Олющена мазилка, прозорец с дантелено перде, зекрепено с габърчета по гниещи дървени панти, вместо прозорец, изкривен ламаринен покрив, паднали керемиди, продънено дюшаме, изкривени ламаринени маси и продънени столчета.. Останките от старо време, запазили блед спомен за синьото лято на къмпинг Китен от 80-те години.
Днес една пътека разделя новите лъскави каравани от олющените стари бунгала. Като някаква граница между старото и новото, между отминалия свят на вефа и хладилниците Мраз и модерната мечта за лятно бягство с кемпер или каравана.
Но има ли наистина граница ако един прозорец към миналото винаги остава открехнат, ако следите от старото време остават около нас? И ако няма граница, трябва ли да пазим вече изграденото или трябва да разчистим останките за нещо ново?
Няма коментари:
Публикуване на коментар