Minimalism - the effect of ritual fasting | Минимализъм - ефектът на постите | Zen

When November comes, we start thinking about the end of the year with a bit of mixed feelings... [Keep reading in English below]

[BG] Настъпи ли ноември, започваме да мислим за края на годината с малко смесени чувства. От една страна е вълнението за хубавите моменти, които предстоят. От друга е напрежението, че годината свършва и остава толкова малко време да завършим всичко, което сме планирали за нея. И в този момент започват Коледните пости, сякаш, за да ни помогнат да се фокусираме върху важното.

Ако още се колебаете дали постите са за вас, споделям за вдъхновение своя опит от първите ми Великденски пости. Тази година реших да постя за първи път и споделих с вас причините и как се подготвих. А ето как се справих, какъв беше ефектът на постите върху мен и защо мисля да го направя отново.

1. Силата е в нас! На физическо ниво за мен липсата на месо и млечни продукти не беше никак трудна, защото вече съм започнала да ги ограничавам. Моето голямо изпитание беше в липсата на зехтин! Много хора ме попитаха защо подхождам крайно и спирам растителните мазнини. Като цяло се оказа, че никъде няма ясни указания как точно се пости и както казваме ние юристите- човек трябва да следва духа на закона:) Избрах да изключа и растителната мазнина, защото това отговаряше на духа на постите, които ограничават “блажни” храни, а не “животински продукти”. Така се убедих още веднъж, че с волята може да контролираме физическите си желания, стига да имаме добър мотив, да го правим в името на нещо, в което искрено вярваме.

2. Отговорите често са близо до нас. Аз съм от хората, които търсят отговори на духовно ниво. Търсила съм ги на много места, но не и в християнството. Последните години приятел ми помогна да разбера някои основни неща, а по време на Великденските пости започнах да чета две книги, които ми помогат да науча повече. За мен това е трудно пътуване към нещо, което не съм учила в училище, в моето семейство също нямам учител, свещените книги и духовниците използват език, труден за разбиране и стил, който никак не помага да се заслушаш или припознаеш себе си. Реално има повече препядствия отколкото помагала да разбереш какво е Православно християнство и има ли в него нещо за теб. Същият приятел ми каза, че в Православието идеята е ти да търсиш смисъла и вярата, а не те да търсят теб и да те убеждават в правотата си (нещо характерно за мисионерите в протестантството, например). Периодът на пости ми даде време и причина да отворя сетивата си за нещо, което винаги е било около мен, а заедно с това и толкова далечно. Замислих се как често тръгваме на път да търсим просветление в Хималаите, когато то ни чака търпеливо да го открием в Родопите:)

3. Лечебната сила на писането. Винаги съм обичала да пиша! Като дете имах дневник, после исках да стана журналист и да разказвам истории. След това започнах да ги разказвам в блога. А сега открих колко помага да пишеш на себе си. Преоткрих писането като мантра- упражнение, което дава смисъл и структура на хаоса в ума ни, помага да укротяваме страхове и тревоги, трансформира мислите в нещо като молитва, превръща мечтите в планове. През всички дни на постите си водих дневник за какво съм благодарна и това много ми помогна да разбера, да простя и да приема някои от нещата, с които се борех. Аз обичам да пиша на хартия, но може да опитате и дигитално. В началото е малко странно и даже смешно (сетих се как първият ми дневник на 12 години започва с думите “днес закусвах пържени филийки”:), но идва момент, в който бентът се отприщва и страниците започват да се пълнят с думи и разсъждения без да се насилвате, и настъпват моменти на прозрение, яснота и вдъхновение.

Като цяло мога да кажа, че постих през целия период и по всички правила. На няколко пъти станаха малки грешки повече от липсата ми на опит и внимание към детайлите (по принцип много не се зачитам в етикетите, а при постите си трябва внимание към подробностите). Отклоних се осъзнато само веднъж, когато бях на гости и не исках да натоварвам домакините, като се лиших от следващата събота, която е ден с облекчен режим. Чувствах се добре физически. Не отслабнах, но и не напълнях. Със сигурност е по- лесно когато го правиш сам и не се грижиш за храната на хора, които не постят. Начинът да контролирам изкушенията беше да не купувам нищо извън правилата и да се храня предимно у дома. Методът ми да се справя с еднообразието беше да си приготвям нещо по-интересно и сладичко през уикендите (когато са разрешени зехтинът и виното в умерени количества:). На финала се чувствах по-спокойна и с по-ясен фокус.

А ако този материал ви хареса, оставям линкове към предишните теми за постите:

~ Минимализъм и пости

~ 7 стъпки от подготовката за пости

[ENG] When November comes, we start thinking about the end of the year with a bit of mixed feelings. On the one hand is the excitement for the nice festive moments to come. On the other hand, is the tension that the year is over and there is so little time left to finish everything we have planned for it. And that's when Christmas (Orthodox) Lent starts, as if to help us focus on what's important.

If you are still wondering if fasting is for you, I am sharing my experience of Easter Lent for inspiration. This year I decided to fast for the first time and shared with you the reasons and what I did to prepare. Here I am sharing how I did it, what the effect of fasting was on me, and why I'm thinking of doing it again.

1. The power is within us! On a physical level, the lack of meat and dairy products was not difficult for me, because I have already started to limit these foods. The big challenge for me was the lack of olive oil! Many people have asked me why I take the extreme approach and stop vegetable fats. In general, it turned out that there are no clear written instructions on how to fast and as we lawyers say - one must follow the spirit of the law :) I chose to exclude vegetable fat, because it corresponded to the spirit of fasting, which limits "blissful" food, not "animal products". My takeaway is that we are in control of our physical desires, as long as we have a good reason to do it.

2. The answers are often close to us. I am a person who seeks answers on a spiritual level. I have looked for them in many places, but not in Orthodox Christianity. In recent years, a friend has helped me understand some basic things, and during this year Easter Lent I started reading two books that help me learn more. For me, this is a difficult journey to something I did not study in school, I also didn’t have a teacher in my family, the holy books and the clergy use a language that is difficult to understand and style that does not help to listen or recognize yourself. In reality, there are more obstacles than helping to understand what Orthodox Christianity is and whether there is anything for you in it. The same friend of mine told me that in Orthodoxy the idea is for you to seek meaning and faith, not for them to seek you and convince you of their rights (something typical of Protestant missionaries, for example). The period of fasting gave me time and reason to open my senses to something that has always been around me, and at the same time so far away. I thought about how often we go on a journey to seek enlightenment in the Himalayas, when it waits patiently for us to find it in the Rhodope Mountains:)

3. The healing power of writing. I've always loved to write! As a child, I had a journal, then I wanted to become a journalist and tell stories. Then I started telling them on the blog. And now I've discovered how much it helps to write to yourself. I rediscovered writing as a mantra - an exercise that gives meaning and structure to the chaos in our mind, helps to tame fears and worries, transforms thoughts into something like prayer, turns dreams into plans. Throughout my fasting days, I kept a gratitude journal, and it helped me a lot to understand, forgive, and accept some of the things I struggled with. I like to write on paper, but you can also try digital. It's a bit strange and even funny at first (I remembered how my first journal at the age of 12 started with the words "I had French toast for breakfast" :), but there comes a moment when the dam opens and the pages start to fill with words and thoughts without to force yourself, and there are moments of insight, clarity and inspiration.

In general, I can say that I fasted by all the rules. I did some small mistakes more due to my lack of experience and attention to detail (in general, I do not read labels, and in fasting you should pay attention to the details). I intentionally decided to break the Lent only once when I was a guest and did not want to burden the hosts. I compensated by being strict next Sunday, which is a day with a light regime. I felt good physically. I did not lose weight, but I did not gain weight too. It is certainly easier when you do it alone and do not take care of the food of people who do not fast. The way to control temptation was not to buy anything outside the rules and to eat mostly at home. My method of dealing with the monotony was to prepare something more interesting and sweet on the weekends (when olive oil and wine are allowed :). In the end, I felt calmer and with a clearer focus.

Life Tasting

четвъртък, 11 ноември 2021 г.