Инфрачервена фотография или до Луната и обратно | Photo Stories

Съществува удивителен вид фотография, която разкрива една невидима страна на света, в който живеем - инфрачервената фотография. И точно затова тя провокира доста противоречиви емоции.

Инфрачервените снимки са толкова необичайни и странни, че първоначално сме склонни да ги отречем напълно. Умът ви се чуди какво точно вижда и неизбежно се питате - какъв е смисъла от нещо толкова странно? Дори е някак плашещто да осъзнаеш, че светът какъвто го познаваш, има и друга страна и тя е реална. Просто остава невидима за окото.

Когато обаче сетивата ви свикнат с новата перспектива, започва да ви става все по-интересно и пре-любопитно. Защото инфрачервената фотография провокира въображението и разбива границите на възприятията. А какво по-интересно и вълнуващо от преодоляване на границите и разбиване на статуквото? 

Какво представлява инфрачервената фотография? 

Ако нормалните снимки регистрират цветове, то ИЧ фотография отразява топлина. Точно затова ИЧ снимки приличат по-скоро на негатив. Всички нагрети тела са източник на инфрачервено лъчение - колкото повече топлина излъчва едно тяло, толкова по-бяло излиза то на снимката. И обратното - студените тела излизат черни. И тук започва интересното - оказва се, че най-силно ИЧ лъчи се отразяват от тревата и листата, и затова на снимките те са бели. И тъкмо свиквате да възприемате белите дървета, когато се оказва, че иглолистните поглъщат светлината и излизат черни! 

Как се е появила ИЧ фотография?

Ако си мислите, че това е някакво ново чудо, грешите! Инфрачервената фотография се е появил още във филмовата ера, когато се появили специални филми, способни да регистрират инфрачервеното лъчение. В наши дни тя е възможна и с цифров огледално-рефлексен фотоапарат. 

За получаване на инфрачервено изображение могат да се изполват специални инфрачервени филтри или да се модифицира огледално-рефлексен фотоапарат (DSLR). Сензорът на DSLR фотоапаратите крие една неподозирана от много хора възможност - той притежава специален филтър за инфрачервена светлина (IR филтър), който е полезен за нормалната фотография. Премахването на този филтър  позволява на апарата да снима в ИЧ.

Осмеляваш ли се да “счупиш” DSLR?

Снимките в този материал са направени с точно такъв модифициран фотоапарат  - Sony NEX-F3 от Светослав Драгиев, Маркетинг мениджър в Sony. Попитахме Светльо какво го привлича в ИЧ фотография и струва ли си да “счупиш” Sony, за да експериментираш? 

Светльо: определено си струва! През последните години фотографията претърпя истинско експлозивно развитие и се превърна в неизменна част от нашето ежедневие. Вече всеки един от нас носи със себе си поне един фотоапарат - дали това ще бъде камерата на смартфона, компактен фотоапарат или голяма раница, криеща черен DSLR, ние правим все повече и повече снимки. Свикнахме да снимаме всичко и по всяко време. Понякога отвъд нормалното. И веднага изстрелваме заснетото в някоя социална мрежа в лов на лайкове. Някак си в тази истеричност се загуби магията на процеса на снимане – да направиш снимка, да изчакаш проявяването й, да се потрудиш, за да получиш резултат. Точно това обаче е неизменна част от инфра-червената фотография и за това аз я харесвам толкова много. В нея се крият много изненади и фотографска тръпка. Снимайки през ИЧ филтър ние виждаме само основни контури и обекти, по които да направим хубава композиция. После трябват късмет под формата на хубава светлина и интересни обекти и малко умения, за да се превърне суровата червена снимка в интересно черно-бяло изображение. 

Всяка една снимка е изненада – как точно обектите са отразили светлината, какви сенки са се получили – удоволствието да разкриеш постепенно един невидим свят на светлини и сенки. Така че, при всеки удобен момент нося с мен и "счупения" фотоапарат – за истинско забавление и някой щастлив уловен фотографски момент в ИЧ светлина.      

Life Tasting ви предупреждава - ако искате да експериментирате, помнете, че модифицирането на фотоапарат може да го увреди безвъзвратно!

Автор: Елица Лозанова I Снимки: Светослав Драгиев със Sony NEX-F3 I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram

Хората на Тоскана | Photo Stories

Познато ли ви е това усещане - вървите по павирани улички, редуват се слънчеви площади със сенчести фасади, и ви е лятно, и ви е лежерно, в едната ръка фунийка джелато, в другата фотоапарата и се опитвате да снимате, и да ядете едновременно :)

И всичко това се случва по италианските улици! А те са изпълнени с живот, слънце и настроение.. От някъде се чува италианска музика, от всякъде звучи напевна италианска реч, мирише на вкусна храна и е пълно със сцени, достойни да бъдат поставени в рамка.

И все пак, най-интересни остават хората! А да наблюдаваш италианците в естествената им среда е наслада за окото и душата. Защото имат стил, защото разбират от мода, защото знаят как да живеят и това си личи по всичко.

Италианците и техните велосипеди.. Умеят да ги карат по тесните павирани улички, пълни с туристи. Веднъж се опитах и признавам си, оказа се висш пилотаж за мен! За италианците - детска игра :) 

Италианските стълби и парапети рядко са празни. Местните и чужденците ги ползват активно като място за кратка почивка, хот спот или разпределителна точка към следващото улично приключение.

В Италия кафето е религия. Също и виното. Също и следобедния аператив.. Затова по всяко време на деня и навсякъде около вас ще видите хора, които изповядват своите вярвания с отдаденост и наслада от живота.. Dolce Vita! 

По улиците на Тоскана е хубаво да скиташ сам, да се шляеш с приятели или просто да се разходите по двама.. А сладоледът винаги е на една ръка разстояние :)

Автор: Елица Лозанова I Снимки: eLights photography I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram

Хората на Шри Ланка | Photo Stories

Днес ще ви разкажа за Шри Ланка като ви покажа хората, които ще срещнете там. Накипрени с пъстри сарита или в ежедневните си работни дрехи, на път към храма или към училище, на пазара или сред чаените плантации. Различни и шарени, хората в Шри Ланка са още едно потвърждение за разнообразието на острова.  

В Шри Ланка често ще срещнете хора с черна точка в центъра на челото. Казват, че това е мястото на мистичното трето око - канал на мъдрост и интуиция, на божественото знание. А кой е по-близо до него от децата? 

smile emotic

Много от жените на острова са облечени в сари, както в ежедневието си, така и в празнични моменти като сватба (снимката горе в ляво) и посещение на храма (снимката горе в дясно), когато саритата са особенно цветни и красиви.

Открихме, че най-интересните образи, може да откриете по пазарите и автогарите. Тези места са толкова живи и разнообразни, че спусъкът на апарата започва да пари под пръстите ви :)

В Шри Ланка чаят се бере от жени. Ако искате обаче да снимате как се бере чая, ще трябва да си платите. Добрата новина е, че долар-два ще ви осигурят много кадри. Често и на всякъде ще срещнете монаси или будиски поклонници. Много по-често от колкото срещаме християнски свещеници у нас. Или може би бялото и оранжевото привличат погледа и вниманието повече от черното :) На острова повечето ученици са в бели униформи. Сигурно защото в будизма бялото е цвета на лотоса и се свързва с чистота, познание и светлина. И да не забравим туристите! Ще ги познаете по апаратите :) Ако искате да научите още за острова, вижте статията "Шри Ланка - пет причини да я видите". Автор: Елица Лозанова I Снимки: eLights photography I Публикувано в Life Tasting Blog Последвайте ни във Facebook и в Instagram

На Бузлуджа: да помниш или да забравиш? | Photo Stories

Това не е разказ за паметника Бузлуджа, не е и политически текст. Не ми е важно кой и защо е построил този паметник, каква е била идеологията му и какво е искал да докаже. Не търся и кой го е разрушил или не е положил грижи да го запази, дали е бил прав или е сбъркал.

Сигурно знаете, че монументът е изоставен и се руши. Най-вероятно сте забелязали и, че в последно време често се говори за него, а връх Бузлуджа е атакуван от професионални фотографи, продуценти, архитекти и от обикновени любопитни туристи от цял свят. Защо? Всеки търси нещо.. различно, специално, мистично, призрачно или просто иска да го види.

Построен с мисия за величие, днес Бузлуджа е асоциация на разруха. Винаги съм знаела, че хората обичат да рушат. Правят го по различни причини - от бедност, от омраза, за справедливост или просто за удоволствие. На мен лично, страстта към разрушение ми е чужда, тревожи ме и дори ме плаши.. 

Това са емоциите, които ме завладяват и при вида на монумента Бузлуджа. Усещането за апокалипсис е толкова силно, че те поглъща стремглаво. Ефектът вероятно се засилва от сивия и мъглив ден на нашето посещение. Така ли ще изглежда светът ни, когато нас вече ни няма, защото сме го разрушили бавно и методично? През мъглата и оголената арматура проникват лъчи, които като прожектори осветяват сцена на пълна разруха.. разбит бетон, изкъртени плочи, останки от пурпурни тапети.. вода капе от всякъде и образува кръгове в краката ти, рисувайки спирали на времето.

Откривам стари снимки на паметника от дните му на слава и величие. Гледам сградата пред мен и в ума ми се блъскат картини от преди и сега. От красивия купол е останала единствено централната мозайка - и си спомням разказа на архитекта как са я правили – хора, качени на скелета, легнали по гръб, редят камъче до камъче. Сега призивът за съединение звучи толкова зловещо и с присмех към вложения човешки труд и енергия.

Коридорът, който обикаля залата, създава усещане за негатив – вместо старите кадри на бели мраморни коридори, окъпани от светлината на огромни прозорци, откриваш тъмни катакомби с дупки вместо стъкла, като извадени очи. По стените – следи от олющени мозайки, а по бетона личат контурите, които някой е рисувал преди да подреди с много внимание 550 кв.м. цветни късчета!

Сещам се за източната философия, според която е важен процесът на създаване, без значение каква ще е съдбата на творбата или оценката за нея. Питам се, дали човекът, който е вложил енергията си в тази мозайка е философ по душа или ще го заболи от съдбата й?

Тръгвам си с тъжни мисли.. Обръщам се към скелета на отминалото величие и погледът ми попада на графита над входа ‘’[Never] Forget Your Past’’. Това ли е съдбата на нашето 'преди'? На всичко, което сме създали и с което сме живяли? Вълнували сме се, будело ни е нощем, било е част от ежедневието ни, от него е зависило бъдещето ни? Трябва ли да го разрушим, за да отворим път на новото? Ако забравим, ще живеем ли по-добре? 

Благодаря, COMMUNISM TOURS IN BULGARIA за вълнуващия ден до паметника Бузлуджа. 

Повече за монумента можете да намерите тук.

Автор: Елица Лозанова I Снимки: eLights photography & Google I Публикувано в Life Tasting Blog