Реших да разкажа малко повече за Лозана от гледната точка на турист, тъй като със сигурност тази на Елица вече е по- различна, но всъщност освен всичко останало Швейцария е и чудесна дестинация за туризъм, макар и не от съвсем стандартен тип.
Ето и няколко причини, заради които да харесате чаровното градче на езерото Леман:
1. Старият град
Още в самото начало Лозана някак ми напомни на Пловдив- като динамика и като атмосфера. След като видях Женева това усещане още повече се засили. И осъзнах, че всъщност има нещо много хубаво и чаровно в това да живееш в малък град. Лозана си има симпатичен стар град с площадчета и катедрала, с църкви, павирани улички и стари къщи. Архитектурата ми напомняше на френската, макар и малко по- студена. На основния площад има и часовник, който на всеки кръгъл час разказва фрагменти от Швейцарската история и излизат малки човечета. Макар и съвсем малък, в Старият град всъщност не ти става скучно- разходката е много приятна, има и кафенета, и магазинчета, тук е кметството, където можеш почти ежедневно да видиш сватба, тук се прави и седмичния пазар на открито.
 |  |
2. Езерото
Езерото много допринася за духа на този град. Въпреки че то не е точно в центъра на града и се явява малко в ниското, където специално трябва да отидеш /за разлика от Женева, където е много по- интегрирано в градския живот/, тук също кипи живот, който лятото става още по- активен. Спортуващи хора, пикници, разходки, лодки- изобщо място, където местните прекарват уикенда и се зареждат. По крайбрежната алея може да се стигне и до съседното градче Лутри, а с колело вероятно и по- далеч:)
 |  |
3. Музеите
В Лозана и околностите има доста музеи, които могат да представляват интерес. Бидейки с малко дете на това пътуване ние избрахме такива, които да са атрактивни за него, но които се оказаха интересни и за нас. Aquatis е музей- аквариум от типа на тези в Барселона и Валенсия, но за сладководни риби. Макар и доста по- малък е интерактивен и забавен. Музеят на Олимпийските игри /напомням, че Лозана е столица на Олиймпийските игри/ пък се намира в страхотен парк над езерото и си струва да се посети. Няма как да не отбележа, че точно на входа на музея е поставена летвата с отбелязан рекорда на висок скок на Стефка Костадинова.
4. Баирите
Лозана е разположена на 3 хълма и всъщност градът е доста неравен, а изкачванията и слизанията честички. Това е първото нещо, което забелязваш още от гарата, тъй като, за да стигнеш от там до Стария град, трябва да изкачиш може би най- голямото нанагорнище. На мен това "неудобство" много ми допадна, защото макар че мускулната ми треска не премина до ден последен, беше чудесен начин за поддържане на форма и тонус.
5. Пазара
Винаги съм имала афинитет към фермерските пазари! А този в Лозана е много пиятен за посещение. Разполага се из уличките и площадчетата на Стария град всяка сряда и събота и предлага страхотно разнообразие на местни фермерски продукти. Ние го посетихме няколко пъти- снабдени с плетена кошница /тук тенденцията zero waste е много популярна и почти няма да видиш някой да пазарува в найлонови торбички, особено на пазара/. Най- приятно ми беше да откривам нови за мен зеленчуци и цветя, и да се разговаряме с продавачите на френски:)
 |  |
6. Гарата
Едва ли има човек, който да е бил в Швейцария и да не се е впечатлил от железниците й. Пътуването с влак из страната е удобно, бързо и много приятно. Гледките са като от картичка- много зеленина, много езера и много крави. Няма да си кривя душата, че е и доста скъпо /може би най- големият разход, който ще направите тук/, но си представям, че наемането на кола ще мине влаковете в цената, а и както се оказа пътуването с кола между градовете не е най- приятното преживяване. Все пак районът е планински, завоите доста, а трафикът натоварен. Така че да- Лозанската гара беше място, на което попадахме по няколко пъти на ден и дори малкият Матей беше научил, че е време за слизане като чуе "Lausanne Gare". Освен всичко в гарата се намираше и едно от любимите ни заведения- от веригата Tibits /не се учудвайте ако не сте я чували- Швейцарска е, вегетарианска е, но тук е символ за вкусно и различно и наистина убедихме се в това няколко пъти.
И като стана дума за ядене... Решихме да седим встрани от туристическите опции за ракле и фондю и да опитаме новия и модерен облик на Лозана. Тук той сякаш се е формирал съвсем наскоро- повечето заведения от вида, който познаваме в София са отворили през последната година- две, брънчът сякаш е набрал сила някъде в този период. Благодарение на Instagram /който пък е доста популярен тук/ имахме чудесна предварителна подготовка за актуалните места и никое не ни разочарова. Елица вече си имаше любимо място за брънч на две крачки от апартамента й и ние също бързо му станахме верни фенове. /Хубаво е да сте психически подготвени за цените- авокадо тост за около 20 франка, американски палачинки за 18фр.../. Друго много любимо място ни стана бар за крафт бира в Стария град с градинка отпред, която преливаше от хора всеки ден в часовете след работа.
8. Винения район Лаво
Нямаше как да не потърсим и възможности да се запознаем по- отблизо с местните вина. Типичните за района Во- бяла Шасла и червено Пино Ноар се оказаха много добро попадение. Точно над Лозана се намира винения район Лаво, където се правят повечето от вината в района. Ние го посетихме с влакче ра разходка сред лозята, което тръгва от Лутри и гледката наистина беше впечатляваща. Лозята са разположени терасовидно над езерото и местните казват, че тук гроздето го греят 3 слънца- това на небето, светлината, която се отразява от езерото и топлината, която се излъчва от каменните огради на терасите.
 |  |
Последвайте ни във Facebook и в Instagram
Няма коментари:
Публикуване на коментар