неделя, 30 юни 2019 г.

Четири месеца в Швейцария | Four Months in Switzerland | Switzerland

След четири месеца на ново място вече е време да споделя и поне четири трудности по пътя на релокирането в чужда държава. Колкото и позитивен човек да сте (а аз съм точно такава), колкото и хубаво да е новото място (а Швейцария определено е красива и уредена държава), не бива да ви оставям с впечатлението, че всичко в едно такова начинание е цветя и рози. Има и трудности - някои предвидими, други напълно изненадващи.

1. Сам в къщи

Първите месеци са изключително активни и си толкова ангажиран с битовизми, че нямаш много време за размисли и страсти. Постепенно нещата започват да се успокояват и нормализират. Адреналинът, който те държи на вълната и те зарежда на старта, започва да спада. И животът започва да прилича на каране на колело с помощни гуми - бодро въртиш педалите покрай сини езера, кокетни градчета и любезни хора, но се опираш на семейството у дома, на разговорите и визитите от стари приятели, на новините и книгите (на български). И си спомняш усещането от детството да останеш сам в къщи - в началото е еуфория и купон, но после искаш всички да се приберат при теб:)

*

After four months in a new place, it is time to share at least four difficulties on the way to relocating to a foreign country. No matter how positive you are (and I am just that), no matter how nice the new place is (and Switzerland is definitely a beautiful and perfectly organized country), I should not leave you with the impression that everything in such an endeavor is roses and bubbles. There are also difficulties - some predictable, others completely surprising.

1. Alone at Home

The first months are extremely active and you are so busy with everyday life that you do not have much time for thoughts and emotions. Gradually, things began to calm down and normalize. The adrenaline that keeps you on the wave and charges you at the beginning starts to drop. And life begins to look like riding a bike with auxiliary tires - you cheerfully pedal along blue lakes, neat towns and kind people, but you rely on family at home, on conversations and visits from old friends, on news and books (in Bulgarian). And you remember the feeling from childhood to be alone at home - in the beginning there is euphoria and a party, but then you want everyone to come home to you :)


 

2. Едно българче в Лозана

Започвам да усещам по нов начин песента на Стинг “Един англичанин в Ню Йорк”:) Имам късмета да съм в прекрасна държава - наистина красива природа, която е постоянно пред очите ти, уредена и функционална, спокойна, с любезни и възпитани хора, с уважение към реда и правата на другите. Казваш си: ето, че е възможно! Хората са го постигнали. Защо и България не е такава? Защото е най-хубаво да си българин в една такава България:) За да не ти се налага, когато искаш да запалиш свещичка, да търсиш гръцка или руска църква! 

*

2. A Bulgarian in Lausanne 

Now I feel Sting's song "An Englishman in New York" in a new way :) I'm lucky to be in a lovely country - really beautiful nature, which is constantly in front of your eyes, well organized and functional, calm, with kind and polite people, with respect for the order and people rights. You say to yourself: it is possible! People have achieved it. Why is Bulgaria not like that? Because would be best to be a Bulgarian in such a Bulgaria :) So when you want to light a candle, you should not look for a Greek or Russian church!

 

 

3. Изгубени в превода

Лозана е град с много чужденци. Компанията, за която работя, е мултинационална и наистина МУЛТИ - почти не можеш да срещнеш швейцарец в офиса:) В Швейцария като цяло хората знаят английски. Обачеееее.. френската жилка в Лозана явно е доста силна и никак не обичат да се напъват да го ползват специално заради теб! Доста често изпадам в битови ситуации, когато питам нещо на английски и виждам, че ме разбират, но ми отговарят на френски. Така върви и комуникацията ми с агенцията, която управлява апартамента ми - аз им пиша на английски, а те ми отговарят на френски! Да живее Google translate ;)

*

3. Lost in translation
 
Lausanne is a city with many foreigners. The company I work for is a multinational and really MULTI - you can hardly meet a Swiss in the office :) In Switzerland in general, people know English. However .. the French vein in Lausanne is obviously quite strong and people are not always keen on trying it especially for you! Quite often I find myself in everyday situations when I ask something in English and see that they understand me, however answer me in French. This is how my communication with the agency managing my apartment goes - I write to them in English, and they respond me in French! So happy to have Google translate;)


4. Истории с неочакван край

Когато започваш да живееш в чужбина си подготвен за големите трудности - за това, че няма да разбираш езика, че ще ти липсват близките и приятелите. Обаче не си подготвен за малките препядствия, които изкачат по пътя като мини. Едно от първите неща, които направих тук, беше отварянето на разплащателна банкова сметка с дебитна карта. Бях толкова впечатлена от облсужването и факта, че на всеки се полага личен банкер, че ми убягна важен елемент, който после ми създаде неочаквани спънки. Личният ми банкер ме попита имам ли нужда от кредитна карта и аз отговорих, че за сега ще запазя българската, защото не съм активен ползвател:) Когато получих дебитната си карта ми направи впечатление, че не изглежда като картите, с които съм свикнала - номерът й няма нищо общо с номерата на другите карти, които съм имала. За първи път това се превърна в проблем при опит да платя хотел в Атина. Жената на рецепция беше смутена от липсата на познатия номер точно колкото мен, но поне държавата на издаване явно вдъхна доверие. За втори път се препънах при опит да платя онлайн. Тогава вече се наложи да потърся помощ от банкерчето, което любезно ми обясни, че не мога да плащам онлайн, защото картата е дебитна. Ти да видиш! Цял живот съм имала дебитна карта, с която мога да плащам онлайн, но тук дебитната карта не работи като нормална карта. Не очакваш нещо подобно от държава, известна именно с банковата си система ;)

*

4. Stories with an unexpected ending 

When you start living abroad, you are prepared for the big difficulties - for the fact that you will not understand the language, that you will miss your family and friends. However, you are not prepared for the small obstacles that climb the road like mines. One of the first things I did here was to open a bank account with a debit card. I was so impressed with the service and the fact that everyone was entitled to a personal banker that I missed an important element, which then created unexpected challenges for me. My personal banker asked me if I needed a credit card and I replied that I would keep the Bulgarian one for now because I am not an active user :) When I received my debit card, I have noticed that it did not look like the cards I was used to - its number had nothing to do with the numbers of the other cards I had. For the first time, this became a problem when trying to pay for a hotel in Athens. The woman at the reception was embarrassed by the lack of a familiar number just as much as I was, but at least the issuing state clearly created confidence. For the second time, I stumbled when trying to pay online. Then I had to seek help from the banker, who kindly explained to me that I could not pay online because the card was a debit card. Surprise! All my life I have had debit cards with which I can pay online, but here the debit card does not work like a normal card. You do not expect something like this from a country known for its banking system;)


 

Моменти като тези продължават да се случват. По-рядко, но ги има и не спираш да се учудваш (например на всяко ново известие за парично задължение като данък телевизия, радио и Интернет;). Със сигурност с времето нещата започват да идват на местата си и започваш да влизаш в новия ритъм. Привързваш се към града си (и разпалено разясняваш защо е по-чаровен от Женева;),  опознаваш държавата, местните навици и особености. Знаеш кога улиците са пълни и кога пусти. Знаеш кога и от къде тръгва влака ти без да проверяваш. И спираш да се чувстваш като управителка на публичен дом, когато те поздравяват с Мадам ;) Отговаряш Бонжур и продължаваш напред.

*

Moments like these keep happening. Less often, but there are some and you keep wondering (for example, at each new bill such as for a due tax on TV, radio and the Internet;). Surely over time, things start to fall into place and you start to get into the new rhythm. You become attached to your city (and passionately explain why it is more charming than Geneva;), you get to know the country, local habits and peculiarities. You know when the streets are full and when they are empty. You know when and where your train leaves without checking. And you stop feeling like an owner of a brothel when people greet you with ‘Madame’;) You answer ‘Bonjour’ and move on.


Автор: Елица Лозанова I Снимки: eLights photography I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram

Няма коментари:

Публикуване на коментар