Болоня- учената, червената, дебелата | Travel

La Dotta, La Rossa, La Grassa

В Болоня попаднахме малко случайно. Но както обикновено случайните срещи се оказват най- хубавите!
Включихме я в Тосканското ни пътуване, тъй като: 1. Един от спътниците ни имаше конференция там, 2. Имаше удобни полети /макар и не с Wizzair/ и 3. Не бяхме ходили. 
И каква приятна изненада... Болоня се оказа уютен, жив и много красив град, който за мен би по точки прехвалената Флоренция /втори шанс и дадох тази година, но не ме замеряйте с камъни- пак не ми стана любима/.
Болоня е перфектната дестинация за уикенд- тук наистина има от всичко: очарователен стар град, чиито улички те пренасят назад във времето, църкви за посещение, кули за катерене и мнооого вкусотии за опитване. Наричат я Учената /la dotta/ заради първия университет в западния свят, Червената /la rossa/ заради червения цвят на сградите, Дебелата /la grassa/ заради вкусната храна. 


Разходката ни из историческия център започна от площад Нептун, където се намира и фонтанът Нептун. В краката му се намират 4 статуи, които изобразяват четирите познати дотогава реки: Ганг, Нил, Амазонка и Дунав. 

От там излязохме на Piazza Magiorre - главният градски площад, който както почти във всеки италиански град е център на случващото се в града. В конкретния момент там се подготвяше филмов фестивал, който щеше да стартира в следващите дни. Тук може би най- впечатляващо е Дуомото- Базиликата Св. Петроний, една от най- големите в Европейския свят, останала недовършена. За това има две версии- недостатъчни финанси и по- вероятната, когато от Ватикана чули, че в Болоня строят базилика с амбицията да стане по- голяма от Св. Петър са спрели строежи от най- високо ниво. Но така или иначе базиликата е наистина впечатляваща, в нея се намира и един от най- старите органи, както и най- големият слънчев часовник.

От площада се отправихме към кулите Гаризенда и Азинели, символ на града. По пътя влизахме в различни малки улички, откривахме пазари за риба и сирена, безистени, които ни изненадвха с красиви дворчета и приятни заведения. 

Както и в Сан Джиминяно високи кули в средновековието са се строяли от богатите семейства, за да покажат благополучие и сила. Болоня също е била осеяна с такива, като най- запазени към момента са Гаризенда и Азинели- едната е силно наклонени и съответно е затворена за посещение, като дори върха и е разрушен, за да не се качват авантюристи.
След преживяването ми с изкачването на кулата в Сиена, съм установила катгорично, че старинните кули не са за човек с клаустрофобия, така че пропуснах изкатерването.

Може би едно от най- впечатляващите неща в Болоня са арките, които тук се наричат портици и обхождат целия град. В даден момент градът е станал пренаселен заради много студенти и са пристроявали сградите около университета, за да има къде да живеят те. Надстройките са се правели точно с такива арки към фасадата на сградата. Общата им дължина из града е около 40км. и е наистина много приятно да се разхождаш под тях- реално можеш да разглеждаш града и при силно слънце и при дъжд.

Струва си да се посети и Дворецът на Алхигимназията, където се е помещавал най- старият университет в Европа, а днес е много богата библиотека. 

Областта Емилия- Романа е много важна на гурме картата на Италия. Именно от Болоня идва италианската мортадела, тук са създадени тортелините, талятелите и соса Болонезе /който местните наричат рагу/. Пазарите за храна и до днес са много живи и посещавани и е истинско удоволствие да седнеш на бутилка просеко и дъска с местни сирена и салами. В Болоня има 28 ресторанта със звезди от Мишлен. Респектиращо нали?

Сигурно някъде трябваше да напиша и за Болонският сладолед, но аз съм от тези странни хора, които много не обичат сладолед. Трябва да призная обаче, че този от моцарела с шоколад, който опитах тук беше невероятен!

Има какво да се види в Болоня и най- вече има какво да се опита!

Автор: Валентина Лозанова I Благодарности за снимките на Цветанка Сендова- другар в пътешествията| Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram