Капана фест или какво се случва в Пловдив? | Photo Stories

Никой не иска да попада в капан, но ако се озовете в Капана в Пловдив, едва ли ще бързате да го напуснете! Сигурно сте чули да се говори за стария квартал в града, който има нова цел – да се превърне в територия на свободното изкуство. Част от тази мисия е Капана фест, който ни се стори добър повод да проверим на място какво се случва в Пловдив.

За Капана фест знаем, че е карнавал на уличното изкуство. Говори се, че пилотното му издание през май надминава всички очаквания и предизвиква огромен интерес. Това мотивира организаторите да направят и второ есенно издание под мотото „Душата на квартала”, което включва музикални сцени, спортни зони, улични базари, творчески игри и предизвикателства, танци, ретро рали и какво ли още не.

Пристигаме в Пловдив в събота по обяд и решаваме да спрем някъде в центъра, защото никой няма точна идея къде е квартал Капана. Това обаче се оказва незначителен проблем, защото много бързо виждаме през уличките характерните пъстри знаменца и откриваме на къде вървят хората.

Попадаме в капана на малки павирани улички с множество кокетни магазинчета и изнесени сергии. Хората се разхождат с бавна и лежерна стъпка край шарени авторски бижута и украшения, ръчно правени дрехи и аксесоари. 

Изградени са работилнички, където не само виждаш как се създава изкуство, но можеш да участваш лично – да те нарисуват с къна, да поиграеш на грънчар или просто да се омажеш с боя. В друга уличка се е  приютил фермерски базар, а в трета се виждат интересни спортни съоръжения – баскетболни кошове и малки мрежи за федербал.   

Заведенията са отворени и са разположили масички отвън. И всички те са някак арт, някак различни от тези, на които сме свикнали в София. Ритъмът също е различен от този на София диша, например. Музиката е някак по-чил, хората пият кафето си отпуснати на облегалките, а не на крак или надвесени над чашите си в предстартова позиция.

Усещането, че си турист някъде в чужбина е толкова силно, че ни завладява и сами забавяме крачка. Обядваме в приятен турски ресторант, разглеждаме ретро рали и опитваме непозната марка от любимата ни крафт бира.

В края на деня сядаме за кафе и домашна лимонада в любимото Basquiat, за което много скоро ще ви разкажем повече. И точно, когато пред заведението започват да изграждат сцена за предстоящата акустична вечер, осъзнаваме, че е дошло време да си тръгваме.. Обещаваме си, че на пролет за третото издание на фестивала ще се върнем и ще останем до края!

Повече за Капана можете да разберете тук.

Автор: Елица Лозанова I Снимки: eLights photography I Публикувано в Life Tasting Blog