понеделник, 16 декември 2019 г.

Как да даваме повече и да купуваме по-малко по Коледа | Lifestyle

През следващите дни ще купим и получим много подаръци, много нови вещи, за които ще търсим място в дома си. Мисля си за това докато се разхождам из коледните пазари и се заглеждам в пищните коледни витрини. Сигурно и вие си давате сметка колко комерсиална стана Коледа през последните години и как под напора на рекламите започваме да губим фокус върху важното. А то е, че Коледа е повече за споделеното време с хората, които обичаме и по-малко за материалните подаръци. Повече за вярата, че доброто, което правим през годината, заслужава награда и по-малко колко скъпи и маркови ще бъдат пакетите под елхата.

Ако и вие сте на тази вълна, споделям няколко идеи как да коригираме коледния фокус като даваме повече и купуваме по-малко ненужни скъпи вещи.


1. Преживявания вместо предмети

Ако ме попитате какво си спомням от миналата Коледа, това са приготовленията в къщи, как майка ми меси погача, а до нея най-сериозно и с готварска престилка прав на стола племенникът ми мачка своята мини питка, как баща ми къди къщата, а ние го следваме във весела колонка, всички любими аромати от кухнята и вълнението от отварянето на подаръците. Ако ме питате какви са били подаръците, трудно ми е да си спомня. Запомнила съм обаче един подарък от сестра ми – списък с лесни рецепти, които е намислила, така че дори аз да мога да изпълня и които е написала на ръка на шарени листчета. Защото човек не помни вещи, а емоции. Вместо предмети, подарявайте преживявания! Помислете си за неща като ваучер за самолетен билет за пътуване, което ще направите заедно, за фотоуикенд с Lomovera, който ще отвори сетивата или нещо като коучинг сесия, което ще води към друг вид пътешествие – това към себе си. 


2. Подарете енергия

Парите са енергия. Помислете си на кого искате да дадете своята енергия. Вместо да купувате конфекция от големи марки, зад които седят корпорации, купувайте от хора, които създават нещо красиво с ръцете си и влагат в него сърцето и духа си. Ние обичаме да избираме подаръците си от хора като Smart Sisters, Vintage Summer Fashion, Tranky Doo Bags и VinoOrenda Wine Shop.

 

3. Храната е любов

Вместо да трупате предмети, подарявайте храна и напитки. Защото това са неща, които няма да задръстят дома за дълго, а ще подарят онова усещане за уют, което скандинавските народи наричт хюга, а всички ние търсим в студената зима. Помислете за пакет от качествен шоколад, кафе, чай и хубаво червено вино, придружено с рецепта и подправки да го превърнат в греяно вино (попитайте как Vino Orenda). А защо да не добавим и един хубав Грюер за направата на фондю и ракле в швейцарски дух?




4. Направете подаръците сам

На пръв поглед тази идея може звучи малко сложно ако не сте творческа натура. Но ако помислите, ще се сетите за много неща, които можете да правите и приятелите ви харесва, но просто не сте свикнали да подарявате. Ако умеете да готвите, няма да ви затрудни да направите коледни сладки, които да опаковате в кокетни стъклени буркани, които човек може да ползва и след като изяде сладкия ви подарък. Един от любимите ми подаръци е онзи пакет от рецепти, написани на ръка от сестра ми. Ако обичате да снимате, подарете снимки – такива, които ще носят емоции от общи преживявания или ще заместят шаблоните на Икея с нещо лично.

     
 

5. Присъствие вместо предмети

Много често хората, които обичаме, имат най-голяма нужда от нашето присъствие. Много повече от колкото предметите, с които ги затрупваме. Подарете на родителите си време с вас на обяд, който сами ще приготвите. Подарете на любимия си човек романтична вечеря или уикенд само за вас в планината. Подарете на децата си игри, на които ще играете заедно, направете заедно снежен човек или идете да карате кънки. Защото Коледа е за емоциите и времето заедно! 

  

Автор: Елица Лозанова I Снимки: Internet & личен архив I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram

вторник, 29 октомври 2019 г.

Сицилианско вино| Wine

4 месеца по- късно, когато се сещам за пътуването до Сицилия първото нещо, което ми изниква е обиколката ни на избите.
От една страна защото просто обожавам да правим винени турове- особено в нова дестинация. Това е най- добрият начин да усетиш природата на дадено място и да пообщуваш с местните. От друга страна тук се срещнахме с нещо наистина уникално- отглеждане на лозя и правене на вино в самата планина Етна, в непосредствена близост до вулкана. Това е колкото рисковано /вулканът изригва всяка година/ толкова и благодатно- почвата в този район е уникална заради лавата, която се е трупала тук години.


Бях подготвена, че Сициалианците не се чувстват точно Италианци и се разграничават от тях, особено когато става дума за вино. Но не бях подготвена, че винарните в района на Етна се разграничават пък от останалата част на острова и наричат себе си остров в острова. Така популярният в Сицилия сорт Неро ди Авола не вирее добре тук и в Етна си имат техни сортове и тяхна концепция за отглеждането на вино.


До много скоро Сицилия не е била особено видима на винената карта. Въпреки огромната известност на Италианските вина, Сицилианските по- скоро са били приемани като евтина алтернатива. Островът се свързва най- вече с производство и износ на сортове за сладкото вино Марсала. През последните години обаче този облик се променя и местните вина се борят за своето място в световен мащаб.


Една от винарните, които посетихме играе важна роля за това развитие. Planeta има винарни, пръснати из целия остров и имат невероятния шанс да отглеждат грозде на поне 4 съвършено различни почви, от което после да правят вино. Макар и семейна винарна- на фамилия Планета, избата се е разрастнала и до голяма степен оформя облика на местното вино.


Посещението ни беше запомнящо се- местна дама с перфектен английски, живяла и работила в Англия и Австралия ни отдели близо 3 часа, в които вместо заявените 6 вина, опитахме 12, разходихме се из лозята и ни разказа както за виното, така и за местните особености.
Тук пробвахме типичния бял местен сорт Кариканте и червения Нерело Маскалезе.





В Планета произвеждат и зехтин, така че не се разминахме и с дегустация на 3 вида зехтини. За пръв път пия зехтин направо от чашка и бях толкова впечатлена. Отпиваш директно слънце и маслини. 

Следващата винарна, която посетихме има съвсем различен облик. Tenuta delle Terre Nere също е семейна винарна и имат самочувствието на основоположник на новия облик на Сицилианското вино, а освен това са и био сертифицирини. Както ни обясни и момчето тук те са Етна, а Етна не означава Сицилия.
Тук опитахме розе от местните Нерело Маскалезе и Нерело Капучо, както и червено вино от същите сортове. 
Уникално за винарната вино е Etna Rosso Prephyllocsera от над 130 годишни лозя с оригинален корен, оцелели от бичът на лозарството в Европа- филоксерата. Сортовете са отново Нерело Маскалезе и Нерело Капучо.



Вулканът е само на няколко километра, виждаш пушек над върха на планината и не може да не се запиташ защо тези хора живеят и създават вино именно тук. Те обаче гледат философски на прищевките на природата и се стараят да вземат най- доброто, което тя им предлага, справяйки се с предизвикателствата и превръщайки ги в свое уникално предимство. 
Красиво и вдъхновяващо. 


Автор: Валентина Лозанова I Снимки: личен архив I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram

понеделник, 14 октомври 2019 г.

Бирена Академия- какво ново научихме| Events

Често тук освен за винените си пристрастия сме споделяли и за бирените си такива. Това е още една тема, по която често се сблъскваме с някои предразсъдъци, а именно че момичетата не разбират от бира. Затова ни стана много приятно, че Съюза на пивоварите в България ни покани на събитие в рамките на Националната бирена академия – иницитива, която цели по прозрачен начин да формира познания за пивоварната технология и качествата на бирата, базирани на десетки научни изследвания на български и чуждестранни експерти. 



Винаги и по време на пътуванията ни, а и в България се опитваме да пробваме различни неща, да експериментираме с бирите и обогатяваме вкусовете си. А това събитие беше чудесна възможност да научим малко повече за бирата и да структурираме малко собствените си познания по темата.
С истинска страст за бирата и нейните тънкости ни разказа преподавателят по технология на пивото главен асистен, д-р инж. Петър Недялков от УХТ (Университет по хранителни технологии) – Пловдив, заедно с Ивана Радомирова – изпълнителен директор на Съюза на пивоварите в България.



И ето че вече и на нашите познания са малко по- подредени.

Видовете пиво

Съществуват няколко основни стилове пиво, а именно – лагер, ейл и ламбик.
  •          Лагерните бири са по-леки, без натрапчив вкус и силни аромати, долно ферментирали. 90 процента от бирата по света е от този вид.
  • ·         Ейл е пиво с горна ферментация. Този тип бири са плътни с повече аромати. Сервират се не много изстудени, т.е.  с малко по-висока температура. Това е предпочитания от нас стил бира през последните няколко години. Разновидност на ейл е вайс, който също е интересен вид пиво - не е филтрирано и не е пастьоризирано, с мътна консистенция, бяло на цвят и отличителен карамфилов и бананов вкус.
  • ·         Стилът Ламбик е по- малко познат в България, но вече постепенно навлиза у нас. Специфичното е, че това е може би най-старият стил бира, стигнал до наши дни. В състава си той има 30 процента пшеница, с леко кисел привкус, като класическият представител може да бъде чист или с добавка на плодове, свеж и сочен. Ферментацията на ламбика е спонтанна, процесът на съзряване на пивото е дълъг и обичайно става в дъбови бъчви. 



Как да дегустираме

Дегустирането на бира започва с най-светлите, най-неохмелените и с най-малко алкохолно съдържание бири. След това се продължава с по-охмелени и горчиви пива, а алкохолът градира нагоре.
Започваме с чашата. Първото условие е тя да е идеално чиста и полирана и разбира се подходяща за типа бира. Грижим се за температурата- тя също трябва да е съобразена с типа бира.
Следващата стъпка е наливането. Правилното сервиране е с наливане от 2,5 см. височина към центъра на чашата, за да се получи около 2 см. пяна, след като чашата се накланя под ъгъл от 45 градуса и се допълва. След наливането, в чашата трябва да се образува ,,яка от пяна“ с дебелина един или два пръста.
Когато е вече в чашата- гледаме цвета. Първа стъпка от дегустацията е да се помирише пивото, да се почувства аромата, малца и отчетлива хмелена нотка, като се отпива на големи глътки, за да може устната кухина да бъде запълнена от бирата. В зависимост от използвания в производството щам дрожди, пивото може да е по-сухо, или по-плътно, или по-ароматно. Ако бирата е твърде газирана, то тя ще маскира усещането за вкус. И накрая следим послевкуса, който до голяма степен зависи от алкохолното съдържание.



Любопитно

Като основна част в състава на бирата водата се оказва съществен компонент и за качеството и. Повечето пивовари пречистват водата, с която се вари бирата, а някои дори добавят минерали към нея.
Безалкохолните бири- оказва че през последните години ръстът им на потребление се е увеличил значително. В България се произвеждат 2 марки безалкохолно пиво. През последните години консумацията на безалкохолни и нискоалкохолни марки пиво у нас има около 4% пазарен дял от общия обем на бирения пазар.
Какво опитахме?

За мен беше много любопитно, че пробвахме освен бири от търговската мрежа и такива, създадени от д-р Петър Недялков и неговите студенти в Университета по хранителни технологии. Една от бирите се отличаваше с добавка на кокос, ванилия и сухо охмелена – нова разработка на преподавателя, нефилтрирана, а другата беше с цитрусов аромат. Винаги е страхотно да опиташ нещо ново, нещо извън стандарта, нещо, което да обогати палитрата ти от познати вкусове. 


Автор: Валентина Лозанова I Снимки предоставени от Съюза на пиварите в България  I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram

събота, 21 септември 2019 г.

На гости на Златен Рожен | Wine

Както често сме споделяли- имаме слабост към винените пътешествия. Стараем се да ги включваме във всяка наша ваканция, дори да е само за посещение на една винарна. 

В района на Мелник сме били неведнъж, но това е място, което не спира да ни изненадва. Място, което все повече се превръща в център на винения туризъм с големия си брой винарни на малко разстояние една от друга, с различните събития, които се провеждат тук и най- любимото ни Отворени врати на избите от региона, което се провежда през Февруари. 


Макар да сме идвали неведнъж все още има винарни, които не сме посещавали. Златен Рожен е една от тях и в началото на Септември поправихме тази грешка.
Отправихме се първо към самата изба, която се намира в селo Капатово. 


Златен Рожен имат много повече лозя, отколкото капацитет на винарната да прави вино, но освен, че продават грозде, работят и по проект за разширяването и. 
От 2017 винарната работи с италиански консултант Федерико Ричи и с неговата помощ са започнали да правят много интерсни вина. Сортовете, с които за сега работят са мерло, каберне фран, сира, санджовезе и българските сандански мискет, широка и ранна /мелник 55/ мелнишка лоза, както и мелнишки рубин.
Една от гордостите на Златен Рожен е бялото вино от червен сорт, а именно от широка мелнишка лоза- White Sand като любопитното тук е, че е и без добавени сулфити. 




На втория етаж на избата има изградена дегустационна зала с панорамна гледка. Тук и ние направихме дегустацията си. 
Стартирахме с типичния бял регионален сорт Сандански мискет, който беше чудесно начало след пътя. Опитахме Мелнишки сепаж от Мелник 55 и Мелнишки Рубин- два сорта, ферментирали заедно, както и СанСи от Сан Джовезе и Сира.





И понеже като пием вино някак винаги ни се иска да се разходим малко и сред лозята и сега помолихме домакините ни да ни заведат до тях- лозята им се намират на около 2км. от избата в землището на с.Левуново и веднага се отзоваха да ни качат с джип по черния път натам /една от причините толкова да обичаме винените турове- хората, които работят тук са винаги много отдадени и с радост показват труда си/. 

Освен, че гледката е страхотна, въздухът чист, тук можеш да хапнеш чепка грозде направо от лозето.

А санджовезето, което опитахме беше толкова сладко, че дори зрънцата му имаха вкус на слънце. 

       


Добрата новина е, че Златен Рожен освен изба имат и хотел в Рожен, където ние нощувахме. Така преживяването беше съвсем завършено. 
В района винаги можеш да запълниш един следобед, че и повече- с разходка до Роженския манастир /обожавам гледката към меловете по залез/, разходка в Мелник, обиколка между селцата и винарните и много снимки по черните пътища с гледка към лозята. 


За да е преживяването ни съвсем автентично на вечеря в кръчмата към хотела си поръчахме разбира се вино от избата. А домакините ни пък ни изненадаха с най- вкусния качамак, който съм яла! Имайте предвид, че се прави по поръчка, тъй като бъркането отнема доста време. 
За да не забравиш в какъв район се намираш, хотелът е пълен с винени елементи в дизайна.

 

 

Закуската е разбира се мекици! Сега вече можем да продължим по пътя си към Гърция:)

Автор: Валентина Лозанова I Снимким Elights Photography & Arian Shkaki I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram

сряда, 28 август 2019 г.

Половин година в Швейцария | Inspiration

Половин година в Швейцария! Звучи едновременно дълго и кратко. Скоро приятел ме попита: свикна ли вече в страната на точността и шоколада? Е, никак не е трудно да им свикнеш на тези неща. И въпреки че всичко се случва с мен и се случва вече половин година, още имам усещането, че живея във филм.

Когато трябваше да реша къде да живея в Швейцария, избирах между Лозана и Берн. Тогава всички, които попитах, бяха категорични - Лозана! Още в началото градът ми допадна, а с времето ми харесва все повече и повече. След шест месеца искам да ви разкажа какво е да живееш в Лозана и за новите неща, които градът добави към ежедневието ми (снимките са от стария град).


1. Камбанитe

Бим-бам-бум, бим-бам-бум.. звукът на камбаните е неизменна част от ежедневието в Лозана. Никога не съм живяла на място, което звучи така. Където всеки ден чуваш камбанен звън. Харесва ми! Има нещо красиво в песента на камбаните, нещо бодро, жизнеутвърждаващо, нещо което всеки ден ти напомня да празнуваш живота и те подсеща кой си. Понякога звучат за кратко, друг път са дълги канонади. Когато търсите апартамент тук, е хубаво да проверите колко близо има църква, защото звукът определено е доста силен. Как камбаните се вплитат в живота ми тук? Будят ме в неделя сутрин:)



2. Водата

Винаги съм си мечтала да живея близо до вода и ето, че сега живея край едно от най-хубавите езера в света. Лозана има красива и дълга алея покрай Женевското езеро (по-красива е може би само тази в Монтрьо). Езерото е сърцеро на града. То го захранва с вода и енергия за живот. Особено през лятото! Тогава всички са там! По всяко време! Изведнъж разбираш, че всичко край езерото е изградено така, че да осигури достъп на хората до водата. Как се вписва водата в ежедневието ми тук? Всеки мой ден започва и свършва с невероятна гледка към Женевакото езеро над лозята Лавин по пътя за работа и обратно:)


3. Лятото в Лозана

Лятото тук е вълшебно време. Животът направо избухва! Контрастът с останалото време от годината наистина е голям. Покрай езерото изникват много заведения, барчета по тераси и градинки се появяват из целия град. Постоянно има някакви фестивали и събития по улиците. Градът живее на вън! Интересно е колко малко в България знаем за живота в Швейцария. Аз например бях чувала само за джаз фестивала в Монтрьо. А се оказа, че всеки швейцарски град има свой летен фестивал. Някои са по-големи, други напомнят на събития като София диша. 




4. Пешеходен рай

Лозана е град, в който можеш да се движиш и да стигнеш почти на всякъде пеша. Как това влияе на живота ми тук? Обичам да ходя пеша! Последните години се движех постоянно с красивата си черна кола:) Сега живея в центъра на града и възможността да стигна на всякъде пеша е велико удобство. Почти не се сещам за колата. Понякога ми минава мисълта да карам колело, но с тия баири в Лозана, бързо се отказвам.



5. Международен дух

Лозана е от градовете с изключително международен дух. По улиците можеш да видиш всякакви хора. Дори е трудно да разбереш кои са швейцарците. За човек израстнал в страна като България, където различните раси са голямо изключение, разнообразието тук е изумително. Още се заглеждам по различните хора и ги изучавам с любопитство:) как ми се отразяв това? Не се чувствам чужда, а част от една богата палитра. Самото опознаване на хора от различни раси и култури открива различни светове и обогатява речника:) Освен френското 'бонжур', започваш да използваш португалското 'адиош' за чао и испанското 'бале' за ОК. Фактът, че има много чужденци, е едно от предимството на града за всеки експат, който не знае френски.



6. Настроението

Като всеки град Лозана си има своя дух. Ако трябва да го определя с нещо познато, бих казала, че напомня малко на Пловдив. Има едно приятно спокойствие, животът e леко по-бавен и лежерен, без голям стрес и напрежение. Има доза старинен дух и младежки вибрации. Има си всичко, което в нужно на един жив град, а в същото време има и щипка провинциално настроение, което усещаш когато се разминеш с непознат и той ти се усмихне или ти кимне. Как ми се отразява това? Винаги съм си мислела, че след София мога да живея само в по-голям и по-динамичен град. В Лозана открих очарованието на по-малкия град и съм склонна да призная, че много ми допадна! Може би имам наченки на модерния дауншифринг или така започва остаряването ;)



Автор: Елица Лозанова I Снимки: eLights photography I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram