вторник, 29 октомври 2019 г.

Сицилианско вино| Wine

4 месеца по- късно, когато се сещам за пътуването до Сицилия първото нещо, което ми изниква е обиколката ни на избите.
От една страна защото просто обожавам да правим винени турове- особено в нова дестинация. Това е най- добрият начин да усетиш природата на дадено място и да пообщуваш с местните. От друга страна тук се срещнахме с нещо наистина уникално- отглеждане на лозя и правене на вино в самата планина Етна, в непосредствена близост до вулкана. Това е колкото рисковано /вулканът изригва всяка година/ толкова и благодатно- почвата в този район е уникална заради лавата, която се е трупала тук години.


Бях подготвена, че Сициалианците не се чувстват точно Италианци и се разграничават от тях, особено когато става дума за вино. Но не бях подготвена, че винарните в района на Етна се разграничават пък от останалата част на острова и наричат себе си остров в острова. Така популярният в Сицилия сорт Неро ди Авола не вирее добре тук и в Етна си имат техни сортове и тяхна концепция за отглеждането на вино.


До много скоро Сицилия не е била особено видима на винената карта. Въпреки огромната известност на Италианските вина, Сицилианските по- скоро са били приемани като евтина алтернатива. Островът се свързва най- вече с производство и износ на сортове за сладкото вино Марсала. През последните години обаче този облик се променя и местните вина се борят за своето място в световен мащаб.


Една от винарните, които посетихме играе важна роля за това развитие. Planeta има винарни, пръснати из целия остров и имат невероятния шанс да отглеждат грозде на поне 4 съвършено различни почви, от което после да правят вино. Макар и семейна винарна- на фамилия Планета, избата се е разрастнала и до голяма степен оформя облика на местното вино.


Посещението ни беше запомнящо се- местна дама с перфектен английски, живяла и работила в Англия и Австралия ни отдели близо 3 часа, в които вместо заявените 6 вина, опитахме 12, разходихме се из лозята и ни разказа както за виното, така и за местните особености.
Тук пробвахме типичния бял местен сорт Кариканте и червения Нерело Маскалезе.





В Планета произвеждат и зехтин, така че не се разминахме и с дегустация на 3 вида зехтини. За пръв път пия зехтин направо от чашка и бях толкова впечатлена. Отпиваш директно слънце и маслини. 

Следващата винарна, която посетихме има съвсем различен облик. Tenuta delle Terre Nere също е семейна винарна и имат самочувствието на основоположник на новия облик на Сицилианското вино, а освен това са и био сертифицирини. Както ни обясни и момчето тук те са Етна, а Етна не означава Сицилия.
Тук опитахме розе от местните Нерело Маскалезе и Нерело Капучо, както и червено вино от същите сортове. 
Уникално за винарната вино е Etna Rosso Prephyllocsera от над 130 годишни лозя с оригинален корен, оцелели от бичът на лозарството в Европа- филоксерата. Сортовете са отново Нерело Маскалезе и Нерело Капучо.



Вулканът е само на няколко километра, виждаш пушек над върха на планината и не може да не се запиташ защо тези хора живеят и създават вино именно тук. Те обаче гледат философски на прищевките на природата и се стараят да вземат най- доброто, което тя им предлага, справяйки се с предизвикателствата и превръщайки ги в свое уникално предимство. 
Красиво и вдъхновяващо. 


Автор: Валентина Лозанова I Снимки: личен архив I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram

понеделник, 14 октомври 2019 г.

Бирена Академия- какво ново научихме| Events

Често тук освен за винените си пристрастия сме споделяли и за бирените си такива. Това е още една тема, по която често се сблъскваме с някои предразсъдъци, а именно че момичетата не разбират от бира. Затова ни стана много приятно, че Съюза на пивоварите в България ни покани на събитие в рамките на Националната бирена академия – иницитива, която цели по прозрачен начин да формира познания за пивоварната технология и качествата на бирата, базирани на десетки научни изследвания на български и чуждестранни експерти. 



Винаги и по време на пътуванията ни, а и в България се опитваме да пробваме различни неща, да експериментираме с бирите и обогатяваме вкусовете си. А това събитие беше чудесна възможност да научим малко повече за бирата и да структурираме малко собствените си познания по темата.
С истинска страст за бирата и нейните тънкости ни разказа преподавателят по технология на пивото главен асистен, д-р инж. Петър Недялков от УХТ (Университет по хранителни технологии) – Пловдив, заедно с Ивана Радомирова – изпълнителен директор на Съюза на пивоварите в България.



И ето че вече и на нашите познания са малко по- подредени.

Видовете пиво

Съществуват няколко основни стилове пиво, а именно – лагер, ейл и ламбик.
  •          Лагерните бири са по-леки, без натрапчив вкус и силни аромати, долно ферментирали. 90 процента от бирата по света е от този вид.
  • ·         Ейл е пиво с горна ферментация. Този тип бири са плътни с повече аромати. Сервират се не много изстудени, т.е.  с малко по-висока температура. Това е предпочитания от нас стил бира през последните няколко години. Разновидност на ейл е вайс, който също е интересен вид пиво - не е филтрирано и не е пастьоризирано, с мътна консистенция, бяло на цвят и отличителен карамфилов и бананов вкус.
  • ·         Стилът Ламбик е по- малко познат в България, но вече постепенно навлиза у нас. Специфичното е, че това е може би най-старият стил бира, стигнал до наши дни. В състава си той има 30 процента пшеница, с леко кисел привкус, като класическият представител може да бъде чист или с добавка на плодове, свеж и сочен. Ферментацията на ламбика е спонтанна, процесът на съзряване на пивото е дълъг и обичайно става в дъбови бъчви. 



Как да дегустираме

Дегустирането на бира започва с най-светлите, най-неохмелените и с най-малко алкохолно съдържание бири. След това се продължава с по-охмелени и горчиви пива, а алкохолът градира нагоре.
Започваме с чашата. Първото условие е тя да е идеално чиста и полирана и разбира се подходяща за типа бира. Грижим се за температурата- тя също трябва да е съобразена с типа бира.
Следващата стъпка е наливането. Правилното сервиране е с наливане от 2,5 см. височина към центъра на чашата, за да се получи около 2 см. пяна, след като чашата се накланя под ъгъл от 45 градуса и се допълва. След наливането, в чашата трябва да се образува ,,яка от пяна“ с дебелина един или два пръста.
Когато е вече в чашата- гледаме цвета. Първа стъпка от дегустацията е да се помирише пивото, да се почувства аромата, малца и отчетлива хмелена нотка, като се отпива на големи глътки, за да може устната кухина да бъде запълнена от бирата. В зависимост от използвания в производството щам дрожди, пивото може да е по-сухо, или по-плътно, или по-ароматно. Ако бирата е твърде газирана, то тя ще маскира усещането за вкус. И накрая следим послевкуса, който до голяма степен зависи от алкохолното съдържание.



Любопитно

Като основна част в състава на бирата водата се оказва съществен компонент и за качеството и. Повечето пивовари пречистват водата, с която се вари бирата, а някои дори добавят минерали към нея.
Безалкохолните бири- оказва че през последните години ръстът им на потребление се е увеличил значително. В България се произвеждат 2 марки безалкохолно пиво. През последните години консумацията на безалкохолни и нискоалкохолни марки пиво у нас има около 4% пазарен дял от общия обем на бирения пазар.
Какво опитахме?

За мен беше много любопитно, че пробвахме освен бири от търговската мрежа и такива, създадени от д-р Петър Недялков и неговите студенти в Университета по хранителни технологии. Една от бирите се отличаваше с добавка на кокос, ванилия и сухо охмелена – нова разработка на преподавателя, нефилтрирана, а другата беше с цитрусов аромат. Винаги е страхотно да опиташ нещо ново, нещо извън стандарта, нещо, което да обогати палитрата ти от познати вкусове. 


Автор: Валентина Лозанова I Снимки предоставени от Съюза на пиварите в България  I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram

събота, 21 септември 2019 г.

На гости на Златен Рожен | Wine

Както често сме споделяли- имаме слабост към винените пътешествия. Стараем се да ги включваме във всяка наша ваканция, дори да е само за посещение на една винарна. 

В района на Мелник сме били неведнъж, но това е място, което не спира да ни изненадва. Място, което все повече се превръща в център на винения туризъм с големия си брой винарни на малко разстояние една от друга, с различните събития, които се провеждат тук и най- любимото ни Отворени врати на избите от региона, което се провежда през Февруари. 


Макар да сме идвали неведнъж все още има винарни, които не сме посещавали. Златен Рожен е една от тях и в началото на Септември поправихме тази грешка.
Отправихме се първо към самата изба, която се намира в селo Капатово. 


Златен Рожен имат много повече лозя, отколкото капацитет на винарната да прави вино, но освен, че продават грозде, работят и по проект за разширяването и. 
От 2017 винарната работи с италиански консултант Федерико Ричи и с неговата помощ са започнали да правят много интерсни вина. Сортовете, с които за сега работят са мерло, каберне фран, сира, санджовезе и българските сандански мискет, широка и ранна /мелник 55/ мелнишка лоза, както и мелнишки рубин.
Една от гордостите на Златен Рожен е бялото вино от червен сорт, а именно от широка мелнишка лоза- White Sand като любопитното тук е, че е и без добавени сулфити. 




На втория етаж на избата има изградена дегустационна зала с панорамна гледка. Тук и ние направихме дегустацията си. 
Стартирахме с типичния бял регионален сорт Сандански мискет, който беше чудесно начало след пътя. Опитахме Мелнишки сепаж от Мелник 55 и Мелнишки Рубин- два сорта, ферментирали заедно, както и СанСи от Сан Джовезе и Сира.





И понеже като пием вино някак винаги ни се иска да се разходим малко и сред лозята и сега помолихме домакините ни да ни заведат до тях- лозята им се намират на около 2км. от избата в землището на с.Левуново и веднага се отзоваха да ни качат с джип по черния път натам /една от причините толкова да обичаме винените турове- хората, които работят тук са винаги много отдадени и с радост показват труда си/. 

Освен, че гледката е страхотна, въздухът чист, тук можеш да хапнеш чепка грозде направо от лозето.

А санджовезето, което опитахме беше толкова сладко, че дори зрънцата му имаха вкус на слънце. 

       


Добрата новина е, че Златен Рожен освен изба имат и хотел в Рожен, където ние нощувахме. Така преживяването беше съвсем завършено. 
В района винаги можеш да запълниш един следобед, че и повече- с разходка до Роженския манастир /обожавам гледката към меловете по залез/, разходка в Мелник, обиколка между селцата и винарните и много снимки по черните пътища с гледка към лозята. 


За да е преживяването ни съвсем автентично на вечеря в кръчмата към хотела си поръчахме разбира се вино от избата. А домакините ни пък ни изненадаха с най- вкусния качамак, който съм яла! Имайте предвид, че се прави по поръчка, тъй като бъркането отнема доста време. 
За да не забравиш в какъв район се намираш, хотелът е пълен с винени елементи в дизайна.

 

 

Закуската е разбира се мекици! Сега вече можем да продължим по пътя си към Гърция:)

Автор: Валентина Лозанова I Снимким Elights Photography & Arian Shkaki I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram

сряда, 28 август 2019 г.

Половин година в Швейцария | Inspiration

Половин година в Швейцария! Звучи едновременно дълго и кратко. Скоро приятел ме попита: свикна ли вече в страната на точността и шоколада? Е, никак не е трудно да им свикнеш на тези неща. И въпреки че всичко се случва с мен и се случва вече половин година, още имам усещането, че живея във филм.

Когато трябваше да реша къде да живея в Швейцария, избирах между Лозана и Берн. Тогава всички, които попитах, бяха категорични - Лозана! Още в началото градът ми допадна, а с времето ми харесва все повече и повече. След шест месеца искам да ви разкажа какво е да живееш в Лозана и за новите неща, които градът добави към ежедневието ми (снимките са от стария град).


1. Камбанитe

Бим-бам-бум, бим-бам-бум.. звукът на камбаните е неизменна част от ежедневието в Лозана. Никога не съм живяла на място, което звучи така. Където всеки ден чуваш камбанен звън. Харесва ми! Има нещо красиво в песента на камбаните, нещо бодро, жизнеутвърждаващо, нещо което всеки ден ти напомня да празнуваш живота и те подсеща кой си. Понякога звучат за кратко, друг път са дълги канонади. Когато търсите апартамент тук, е хубаво да проверите колко близо има църква, защото звукът определено е доста силен. Как камбаните се вплитат в живота ми тук? Будят ме в неделя сутрин:)



2. Водата

Винаги съм си мечтала да живея близо до вода и ето, че сега живея край едно от най-хубавите езера в света. Лозана има красива и дълга алея покрай Женевското езеро (по-красива е може би само тази в Монтрьо). Езерото е сърцеро на града. То го захранва с вода и енергия за живот. Особено през лятото! Тогава всички са там! По всяко време! Изведнъж разбираш, че всичко край езерото е изградено така, че да осигури достъп на хората до водата. Как се вписва водата в ежедневието ми тук? Всеки мой ден започва и свършва с невероятна гледка към Женевакото езеро над лозята Лавин по пътя за работа и обратно:)


3. Лятото в Лозана

Лятото тук е вълшебно време. Животът направо избухва! Контрастът с останалото време от годината наистина е голям. Покрай езерото изникват много заведения, барчета по тераси и градинки се появяват из целия град. Постоянно има някакви фестивали и събития по улиците. Градът живее на вън! Интересно е колко малко в България знаем за живота в Швейцария. Аз например бях чувала само за джаз фестивала в Монтрьо. А се оказа, че всеки швейцарски град има свой летен фестивал. Някои са по-големи, други напомнят на събития като София диша. 




4. Пешеходен рай

Лозана е град, в който можеш да се движиш и да стигнеш почти на всякъде пеша. Как това влияе на живота ми тук? Обичам да ходя пеша! Последните години се движех постоянно с красивата си черна кола:) Сега живея в центъра на града и възможността да стигна на всякъде пеша е велико удобство. Почти не се сещам за колата. Понякога ми минава мисълта да карам колело, но с тия баири в Лозана, бързо се отказвам.



5. Международен дух

Лозана е от градовете с изключително международен дух. По улиците можеш да видиш всякакви хора. Дори е трудно да разбереш кои са швейцарците. За човек израстнал в страна като България, където различните раси са голямо изключение, разнообразието тук е изумително. Още се заглеждам по различните хора и ги изучавам с любопитство:) как ми се отразяв това? Не се чувствам чужда, а част от една богата палитра. Самото опознаване на хора от различни раси и култури открива различни светове и обогатява речника:) Освен френското 'бонжур', започваш да използваш португалското 'адиош' за чао и испанското 'бале' за ОК. Фактът, че има много чужденци, е едно от предимството на града за всеки експат, който не знае френски.



6. Настроението

Като всеки град Лозана си има своя дух. Ако трябва да го определя с нещо познато, бих казала, че напомня малко на Пловдив. Има едно приятно спокойствие, животът e леко по-бавен и лежерен, без голям стрес и напрежение. Има доза старинен дух и младежки вибрации. Има си всичко, което в нужно на един жив град, а в същото време има и щипка провинциално настроение, което усещаш когато се разминеш с непознат и той ти се усмихне или ти кимне. Как ми се отразява това? Винаги съм си мислела, че след София мога да живея само в по-голям и по-динамичен град. В Лозана открих очарованието на по-малкия град и съм склонна да призная, че много ми допадна! Може би имам наченки на модерния дауншифринг или така започва остаряването ;)



Автор: Елица Лозанова I Снимки: eLights photography I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram


неделя, 18 август 2019 г.

В Сицилия за 4 дни | Travel


Сицилия е от местата, които провокират различни емоции. Независимо дали ще се влюбите в нея или ще й се мръщите, няма да ви остави безразлични. Сицилия съвсем не е това, което очаквате от Италия и е най-добре да не отивате с предварителна нагласа:) Така ще откриете още едно ново и интересно място.

Заради Wizzair (и Easyjet от Женева;), в момента Сицилия е една много удобна дестинация. След като кацнете в Катания имате два варианта - да си вземете кола под наем и да обикаляте острова или да останете в Катания и да отскачате до различни места. Ние избрахме втория вариант. Ако и вие решите да се спрете на него, споделяме 3 идеи как да се насладите на времето си в Сицилия.


1. Катания

Преходът от летището до града е учудващо лесен с Alibus. Автобусът тръгва точно от изхода на летището, а билетът от 4 евро можете да платите дори с карта в автобуса (доста напредничаво и удобно за хора, които са пропуснали да си обменят евро;)

Самата Катания едва ли ще ви зашемети. Първото впечатление е дори малко негативно - доста мръсен град с неподдържани сгради. После започвате да откривате скритата красота. Катания е пример за барокова архитектура и под олющените фасади откривате красива и величествена  архитектура с много богати детайли. Много от сградите са изградени от сив вулканичен камък и това е до някъде е причината да изглеждат вехти и занемарени.

Да разгледате Катания са ви достатъчни един-два дни. Съчетаваме съветите за разходи с идеи как да се разхлаждате докато се размотавате:) Защото лятото в Катания определено е доста горещо. По време на нашия престой в края на юни градусите бяха около 33, което не е толкова страшно, но изисква някои хватки за балансиране.



     

Първата задължителна точка е централния площад и фонтана със слона. Тук можете да поемете глъдка хладен въздух в катедралата на Катания. Зад красив фонтан на един от ъглите на площада се крие втората забележителност на града - емблематичния рибен пазар La Pescheria, който е наистина интересен, но се подгответе за миризмата:) Пазарът продължава в зона за плодове и зеленчуци, където можете да поседнете на студено Proseco сред живописна обстановка. Следваща стъпка - римския амфитеатър в сърцето на града. Точно този амфитеатър впечатлява с това как е вграден в самите къщи и с приятната сянка, която осигуряват тунелите;) Следобедно кафе с канелони можете да изпиете на входа на парка Villa Bellini. 



         
 








2. Около Катания 

Сицилия е по-красива извън Катания :) Наемете кола и се разходете из каменните градчета в близост до столицата. Моят фаворит е Ното (Noto), което стана известно със сватбата на италианската блогърка Киара Ферани миналата година. Красиво, романтично градче. Препоръчаното място тук е сладкарница Caffe Sicilia








За един ден можете да съчетаете Ното с Модика (Modica), където да опитате типичния шоколад Modica - много черен, много различен от типичния млечен шоколад. Ние не стигнахме до Рагуса, но и за нея казват, че е красива.


   


Още едно красиво градче близо до Катания е Таормина (Taurmina). Разположен на високо в скалите, градчето открива прекрасни гледки към Йонийско море и към Етна. Предупреждаваме ви, градчето е доста популярно и през лятото е наистина претъпкано с туристи. 


3. Винен тур в подножието на Етна

Посещението на вулкана Етна е едно от класическите преживявания в Сицилия. Ние обаче малко се отклонихме от туристическите пътеки и избрахме да посетим няколко винарни в подножието на вулкана. От сърце ви препоръчвам Planeta





 

Автор: Елица Лозанова I Снимким личен архив I Публикувано в Life Tasting Blog

Последвайте ни във Facebook и в Instagram